Художникът Питер Брьогел Стария е известен баща. Синове са му художниците Питер Брьогел Младия и Ян Брьогел Стария, наречени така, макар че вторият е по-млад от първия.
Не знам защо, но никъде в многото статии, които изчетох за Брьогел, не се споменава връзката с Еразъм. А тя е видима като рус косъм на черен ревер. Да, не е пряка, защото философът умира броени години, след като художникът се ражда. Но между 1509-та, когато в Париж се появява „Възхвала на глупостта”, и 1536-та, когато Еразъм умира в Базел, книгата става толкова популярна в Европа, че търпи цели 40 издания. Трудно е да си представим, че просветено семейство, каквото се предполага да са Брьогел, няма поне един екземпляр от нея. Самият Питер е роден в разгара на тази лудост по книгата – най-вероятно между 1525 и 1530 година, но, както казват изследователите - не по-рано от 21-ва и не по-късно от 31-ва. Мястото на раждането му също е неясно, това е или град Бреда в провинция Северен Брабант, днес в южна Холандия, или град Бре, Бреда на латински, в северна Белгия. Трети пък твърдят, че събитието е станало в село Брьогел, близо до някоя от Бредите – обаче никъде няма данни за такова село изобщо. За рода и детските години на Брьогел, тоест, откъде идва и как се развива талантът му, не се знае нищо. През 40-те години го намираме обаче в Антверпен да се обучава в ателието на Питер Кок ван Елст, придворен художник на Карл V, крал на Испания и император на Свещената римска империя, в чиято територия е тогавашна Фландрия.
През XVI век, след като вече са открити двете Америки и морският път край Африка до Азия, Антверпен е най-бързо разрастващия се град в Европа, голямо пристанище и значим финансов и икономически център на континента, където се стичат пари, стоки и хора от цял свят. Подобен бум върви под ръка с луксозния живот и Антверпен се превръща в привлекателно място за артистите. През 1560 година например там живеят и работят 360 художника – по един на 250 жители. В същото време, това са и години на огромни обществени трансформации и сътресения, както и персонални опасности. Реформацията предизвиква контрареформация, в Европа започват да се оформят нови нации, нови съюзи, водят се войни, вилнеят чуми, горят се вещици. В зрелите си години в Брюксел Питер Брьогел Стария е свидетел на мъченията и унищожаването на протестанти, които отказват да се върнат в католицизма. Кланетата са извършени от херцог Алба по заръка на крал Филип II Испански и поставят началото на бунта на 17 нидерландски провинции и тяхната 80-годишна война да се откъснат от управлението на Хабсбургите. Самият Брьогел, въпреки иначе веселия си нрав и бърз, ироничен ум, буквално попива тягостната атмосфера и я вгражда в творбите си. Незабравима е например „Свраката на бесилката”. В нея идеята за смъртта – и за човешката съпротива срещу смъртта – е разработена по начин и със сила, сравними само с тези в поезията на първия поет на новото време - Франсоа Вийон. Така или иначе, от Брьогел са останали само около 45 живописни платна, а се смята, че той е нарисувал доста повече. Вероятно немалка част от тях отиват твърде далече в казването на истината за изобразения свят, затова преди смъртта си художникът поръчва на жена си да ги унищожи – страхува се да не пострадат тя и двамата им малки синове, ако властите попаднат на тях.
Казаното преди малко за опасните картини обаче не означава, че художникът Питер Брьогел е някакъв голям бунтовник, откровен противник на испанската корона или нещо от този род. Въпреки че първо се жени, а накрая е и погребан в католическата Kapellekerk в Брюксел, дори не е съвсем сигурно дали той е католик, протестант или, също както споменатия вече Еразъм – гражданин на света и верен поданик направо на бога и човешката мисъл, а не на църквата. При всички случаи обаче Брьогел е свободен художник и – да, това означава, че рисува каквото си иска, а не каквото му поръчат. От запазените негови творби няма нито един портрет – ако не броим една прекрасна грозна стара жена, но това платно едва ли е създадено по поръчка. А ако е така, по-вероятно е в този случай поръчителят да е набил художника, вместо да му плати. Така или иначе, първото документално свидетелство за реалното съществуване и деянията на Питер Брьогел Стария се намира в регистрационния тефтер на „Свети Лука”, гилдията на художниците в Антверпен, на която нашият човек става член през 1551 година. По това време започва работа за Йеронимус Кок, най-големият търговец на гравюри в Европа, който държи печатна база и галерията „При четирите вятъра”. На следващата година Брьогел тръгва на задължителното за северните художници учебно пътуване в Италия. На отиване минава през Франция, стига на юг до Сицилия, после обратно в Рим, където работи известно време с прочутия миниатюрист Джулио Кловио, а на връщане минава през два от най-значимите центрове на Ренесанса - Флоренция и Болоня. Не, че не е впечатлен от видяното и наученото в Италия, но то се отразява по-малко на стила му на работа, отколкото величествените алпийски пейзажи, които вижда по време на обратния път през Швейцария. Когато се връща в Антверпен, Брьогел започва истинската си гравьорска работа при Кок и изведнъж от чист фон, както е било задължително дотогава, той превръща пейзажите в самостоятелни творби – нещо, което очевидно се харесва на публиката и Брьогел бързо става известен.
Първите подписани от Брьогел гравюри са издадени през 1557 година, а в следващите години той създава над 40. В тези начални времена художникът, както и мнозина свои съвременници, е под силното влияние на Йеронимус Бош и прави някои гравюри в неговия стил, но все пак и в тях намира специфичен начин да изрази, да покаже себе си. Смята се, че голямата разлика между двамата велики нидерландски художници е в това, че смъртта, ужасите, крайната меркантилност, глупостта, секса, божественото и дяволското, престъплението и наказанието – всички тези неща при Бош са изобразени като абстрактни визии чрез фантастични образи, докато при Брьогел техният визуален носител е познат и земен, той има, ако щете, всекидневен вид, просто е поставен в подходящия контекст, за да лъсне истинската му същност. На кого му пука обаче за подобни тънки философски разлики. Във всеки случай – не и на търговеца Йеронимус Кок. С цел по-добре печалба, веднъж той дори си позволява да подпише и разпродаде в голям тираж като произведение на Бош прочутата днес творба на Брьогел „По-голямата риба изяжда по-малката”. През годините в Антверпен Брьогел се движи в образовани среди, леко латинизара името си и, вместо с готически, започва да се подписва с римски шрифт. През 1563 художникът заминава за столицата Брюксел и се жени за Мария Кок ван Елст, дъщерята на първия си учител. Разликата между тях е доста голяма, както пише Ван Мандер, първият биограф на Брьогел: „Той я познаваше отдавна, защото като бебе я дундуркаше на коленете си в ателието на баща ѝ”. Отначало май щастливото семейство има известен проблем, защото Брьогел държи в него непременно да участва и трети човек - младата му, красива прислужница, но тук се намесва влиятелната му и властна тъща, Майкен ван Елст, която овладява положението. Оттам нататък Брьогел кротува и, освен любов и двама сина, този брак му носи връзки и поръчки за картини от най-високите обществени нива. Тъща му, която е художник-миниатюрист, го представя, а той се сближава с например с кардинал Гранвил, главен министър на Хабсбургите, както и с хора като богатия търговец и банкер Николаус Йонгелин, който през 1565 поръчва на Брьогел знаменитата поредица „Годишните времена”. Четири години по-късно, докато рисува голяма картина по поръчка на градския съвет на Брюксел, художникът Питър Брьогел внезапно си взима четките под мишница и по неизвестна причина си тръгва без време от този свят, светът, в който слепец води слепците, глупец води глупците, а зрящите и умните стоят отстрани и коментират картината.
Поканихме Красимир Лозанов в качеството му на литературен гид, който да ни въведе в най- актуалните събития от литературния свят и да представи заглавията на книгите, на които можем да спрем вниманието си. Лозанов твърди на базата на опита си в едно от най- големите български издателства че по някакъв странен парадокс успехите на авторите в..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 02.11.2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Тенеси Уилямс. Пиеси. 264 стр., тв. к. ок. 6А, Лист, 2024. Шерщин Екман. Вълчи бяг. 276 стр., ок. 5А, Знаци, 2024. Мануел де Педроло. Последен ход. 196 стл., ок. 4А, Ерго, 2024. Стив Бери...
В галерия „Ромфея“ художничката Лили Кючукова открива изложба - живопис и рисунки. Експозицията е озаглавена „Експресии“. Авторката е завършила факултета по изобразително изкуство в университета „Св.св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Има над 30 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Творби на Лили Кючукова са собственост на..
„Сънища и реалност – магии и стихии“ е заглавието на дебютната изложба живопис на художничката Мария Дипчикова в изложбеното пространство на Регионалния природонаучен музей Пловдив, зала „Лотос“. Експозицията съдържа картини, рисувани с акрилни и акварелни бои. Посланието на авторката е да обичаме и съхраняваме заобикалящата ни природа,..
Арт-киното на Пловдив LUCKY Дом на киното отбелязва 10 години от своето създаване с 10 специални прожекции на 10 от култовите филми, останали в паметта на зрителите. Прожекциите ще бъдат в 10 поредни дни. Организаторите са подбрали заглавия на знакови режисьори, драматични фестивални заглавия и любими комедии, излъчвани от 2014-та..