Творчеството на Иван Вазов е най-големият щит срещу разрушаването на българския дух. Вазов разгада българския код и го вгради у всеки, казва тазгодишният носител на Вазовата награда за литература проф. Смеон Янев. С него разговаряме за българина като нравствен проблем и още - за обществените настроения като обстоятелства и интелектуално усилие, за днешните извори на достойнство в недостойни времена.
проф. Симеон Янев: Това е най-голямата възможна награда в България, не в паричен смисъл, а - в символов. Това е награда, свързана с името на човека, създал новата българска литература, следователно – какво повече да кажа.
Българският код не се създава в едно или две произведения и в една или две теми, а изключителното при Вазов е, че той живее във време на съдбоносни за България събития – и Априлското въстание, и Освободителната война, и Сръбско-българската, Балканската. Изобщо няма значимо събитие в неговия живот, който той да не е въплътил във висока литература и този избор е гаранцията за това, което мощният му талант създава и прави. Всъщност какво прави Вазов в литературата повече от всички други, ако не и единствен, автори? Влага сакрален смисъл в словото, в думите, защото избира именно такива събития, са съдбоносни и второ, личностите, които описва с наистина един мощен талант, с една изключителна символика, метафорика, се превръщат в светци, т. е. те са основа на нашия национален идентитет. Чувството ни за българи преминава в огромна степен през онова, което е написал Вазов.
Разширеното изучаване на творчеството на Иван Вазов трябва да се получи, защото най-активните атаки срещу Вазов днес вървят в посока на това, да се докаже, че неговото творчество, колкото и хуманистично, говори за страдания, за мъки, изобщо за исторически период, в който страданието е основното. Добре, това наистина може да бъде така, но пък е ужасна лъжа това, че страданието ражда омраза и че противопоставя. Точно обратното е. Страданието е нещото, което ражда състраданието, а състраданието е най-голямата човешка любов. Знаем, има нации, които са предопределени да смятат себе си за страдащи – знаете, историческите нации – арменци, евреи и т. н., ние сме едни от тях. Ние сме от тези, които не да се срамуваме, а да се гордеем със страданието. Това ни научи Вазов.
Това, че сме страдали и че продължаваме да страдаме е показателно. Все пак, в голяма степен ние сме се създали като нация в страданието и не забравата на страданието, а паметта за него може да ни съхрани.
Мисля, че вече има признаци, които показват, че излизаме от тази летаргия, която постепенно ни обзе последните двайсетина години, а с какво може да помогне Вазов – цялостното му творчество може да помогне, защото според мен ако трябва да се изразява Вазов тази дума е градивност – той е геният на градивността, той строи литература, той дава основа на духа на държавата, на образованието, с една дума - това са неговите големи и главни заслуги, че той е строител.
Младите хора на България като на всяко преходно време са объркани и атакувани от много страни и съблазнявани от много съблазни и в такъв случай нашето време може да се нарече съдбоносно и съдбовно. Тук това, което най-добре може да се направи е да са в досег с онова, което от историята, от миналото, от литературата крепи духа и най-вече създава чувството за заедност. Човек нищо не може да направи сам в съдбоносни събития. Но чувството за заедност, че с теб е цялата общност, е нещо велико.
В програма "Точно днес" разказваме за Емпорион Пистирос , и за новите археологическите проучвания на селището, което е датирано от начало на V-IV век пр. Хр. и продължило да съществува до VI век. Доц. д-р Емил Нанков от НАИМ на БАН ръководи за поредна година разкопките до град Ветрен, област Пазарджик. Доц. Нанков съобщи, че са открили интересна..
Институтът за пазарна икономика предупреди в свое изследване, че близо половината от учениците от професионалните гимназии у нас изучават специалности без търсене на пазара. Повече за анализа и фактите, които могат да бъдат полезни на учители и родители научаваме от старши експерта от ИПИ Зорница Славова . Изследването анализира доколко..
Петицията срещу клетките за телета ще бъде внесена в Народното събрание днес с участието на депутати и с награждаване на фермери за хуманно животновъдство. Инициативата е на организацията “Невидими животни”. Председателят й Стефан Димитров заяви за програма “Точно днес“, че това не е просто събитие, а повратна точка в отношението към..
Каня всички служители на бившата пицария, които са си позволили да осъществят този хулигански акт, да посетят Регионалния исторически музей в Пазарджик, да доведат и децата и семействата си! Нека дойдат да се запознаят с институцията на паметта! Това заяви пред Радио Пловдив директорът на музея Борис Хаджийски след недопустимата, по думите му,..
Как се управлява Пловдив, вече близо 2 години, с обещания за резултати и мащабни проекти. Разликата между обещано и свършено коментира в програма "Точно днес" журналистът Любомир Минчев. Според него до този момент кметският екип не може да получи добра оценка като за това причините са много. Темата за слабата и силната кметска власт е много..