Частен случай на „гейтовете“ в държавата са българските университети. В момента те са 52, но Еврокомисията ни препоръча да ги намалим до 10.
Защо това е невъзможно – обяснява проф. Лъчезар Аврамов, директор на Института по електроника и член на Съвета на настоятелите на БАН. Той е категоричен, че зад всеки универститет стоят изключително мощни интереси на местно ниво.
Образованието е превърнато в бизнес и е изпразнено от обществения си смисъл. То се децентрализира и по места се разви от енергични хора, които се създадоха университети, университетчета и колежчета - феодални владения, където се раздават на килограм професорски и докторски титли.
Трите области, които гарантират бъдещето на държавата, са образованието, науката и медицината, а те са в най - голямо разложение е заключението на проф. Аврамов. Той направи тежката прогноза, че ако нещата се развиват така, след 10 години ще бъде първият ден на закриване на държавата.
На въпрос уместни и правилни ли са евро препоръките Лъчезар Аврамов отговори, че в областта на науката и образованието европейските норми не са задължителни. Хубаво е да се вслушваме в думите на изпратените да ни съветват експерти, но трябва да сме и критични.
Комисиите им работят с информация, която е подадена от България, а тя не винаги е адекватна и не винаги се разчита адекватно – например институтите на БАН и на Селскостопанската академия се приравняват на университети, а това е неточно.
По този начин се прави един добър анализ, но на грешна начална база.
Според Лъчезар Аврамов решението да се намалят до десет университетите в България е на пръв поглед полезен, но неизпълним съвет. Професорът смята, че не броят на учебните заведения, а броят на учените ще е по - добърият критерий при реформиране на системата.
Научното съсловие в България систематично се унищожава. Стипендията за докторант е под средната работна заплата.
Това не е световен, това е африкански рекорд, коментира професорът.
Цялото интервю с проф. Лъчезар Аврамов е в прикачения звуков файл.
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..
Ясно
Разкъсана облачност