Eкип археолози под научното ръководството на проф. Мария Ваклинова откри 47 артефакта в проучените 75 кв метра културни напластявания на Момчиловата крепост, край смолянското село Градът.
Николай Бояджиев: Според мен беше добра тази година за нашия музей и за археологическия екип по-специално. Успяхме да проучим 75 квадратни метра от площта на Момчилова крепост, разположени край вътрешното лице на северната крепостна стена. Бяха открити 47 находки, които доказват това, което ние предполагахме за датировката на обекта. Бяха установени основните периоди на обитаване. Имаме няколко интересни находки, които до този момент нямахме подобни в музея.
Радио Пловдив: Ще ви помоля да изброите някои от тях и изводите, които правите на база на откритото, но нека като начало да кажем каква е същността и стойността на обекта, на който вие работите – Момчиловата крепост.
Николай Бояджиев: Обектът представлява военна крепост, която е обитавана през шести век и функционира до 14-ти век. На картата на Смолянска област тя е част от няколко подобни крепости и може да се каже, че като туристически обект има доста висока стойност, всяка година отчитаме един ръст на туристическите посещения.
Радио Пловдив: А от гледна точка на науката кое е голямото предизвикателство?
Николай Бояджиев: Голямото предизвикателство е цялостното проучване и разкриване на фортификационните съоръжения и въобще на вътрешността на обекта. Това нещо ние го правим стъпка по стъпка. Още от 2007 г. започна по-активното проучване на обекта. Успяхме да установим основните периоди на обитаване – най-ранните следи от живот на самия връх са от края на каменно-медната епоха. Тази година ние имаме една интересна находка – една каменна тесличка, която в комбинация с керамичните фрагменти от тази епоха показва, че самия връх е бил ползван като светилище още от края на пето хилядолетие преди Христа. След това на същото място от късната бронзова епоха и през цялата желязна епоха е функционирало тракийско скално светилище, от своя страна наследено от края на пети, началото на шести на ранновизантийска крепост, а след това от 11-ти век и от средновековната крепост.
Радио Пловдив: Това, което намерихте това лято дали то оправда очакванията ви, а може би даже ги е отхвърлило?
Николай Бояджиев: Находките са това, което са. Разбира се ние винаги имаме високи очаквания, но да, оправдаха се очакванията специално за движими находки.
Както вече споменах, интересна е тази каменна тесличка от късния неолит, имаме много върхове на стрели, разбира се, това е една военна крепост. Интересни са находките, свързани с обитаване и на цивилно население, т. е. крепостта е изпълняваща функцията и на убежище на населението от околните селища. Открихме една доста интересна детска гривна, бронзова, с изображение в единия край на медальон на Богородица Оранта, а другият край със стилизирано изображение на змия. Това мисля, че са най-интересните неща за тази година.
Радио Пловдив: А какво остава като нагласа и план от тук нататък, защото вашите проучвания ще продължат?
Николай Бояджиев: Надявам се да продължат проучванията. От цялото трасе на крепостната стена, което е около 160 м ние сме разкрили само половината, т. е. около 80 м, така че в западна посока от това, което до момента е проучено, може би две трети от крепостта въобще още не са проучени и то места, в които културните напластявания са още по-дебели от тези, в които ние работихме до този момент, така че се надявам да продължим с археологическите проучвания на Момчилова крепост.
Радио Пловдив: В голяма степен бъдещето се определя от финансирането. Сега проектът на Историческия музей в Смолян получи подкрепата на Министерството на културата. Ще продължи ли тя?
Николай Бояджиев: Надявам се да продължи, да, тази година средствата бяха осигурени от Министерството на културата, да за в бъдеще също смятаме да кандидатстваме за финансиране.
Радио Пловдив: Като археолог, като изследовател, като историк имате ли ваше подобрение, разбира се, обосновано на историята и фактите, с които разполагате и разкривате, така че то да ви води към някаква цел, нещо, което искате да намерите за този археологически обект?
Николай Бояджиев: В западна посока има по-добре запазени фортификационни съоръжения – може би кули в ъглите на крепостта. Също така самият обект представлява два върха един до друг. Склоновете на по-високия връх въобще не са проучвани. В но терена личат големи каменни струпвания, вероятно разсипи от срутвания, така че мисля, че същинската част на каменната архитектура още не е проучена.

Документалната изложба „Катя Паскалева: Жена със сто лица“ ще бъде открита във фоайето на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик. Изложбата е посветена на 80-годишнината от рождението на една от най-емблематичните фигури в българския театър и кино. Изложбата представя над 130 фотографии, документи и лични записки,..
Община Пловдив получи като дарение 10 картини от личната колекция на журналиста Иван Гарелов. Дарението направи неговата дъщеря Калина Гарелова. Творбите са на едни от най-значимите български художници, свързани с Пловдив - Енчо Пиронков, Йоан Левиев, Димитър Киров, Ангел Василев, Атанас Хранов и други. По волята на дарителя картините ще..
Първата онлайн платорма за изкуства в Пазарджик беше представена в Лондон, а какви предимства ще даде на местните творци каментира в програма "Точно днес" Таня Колчакова-Янева, бивш заместник-кмет на Пазарджик. Тя разказа, че иновативна онлайн галерия, посветена на културата, изкуството и занаятите от региона е готова и в момента се качва..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 08.11. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Йозеф Рот. Антихристът. 210 стр., ок.4А, Лист, 2025. Павел Вежинов. Бариерата. 128 стр., ок3А, Фама +, 2025 Павел Вежинов. Белият гущер. 158 стр., ок.3А,Фама +, 2025 Джон Гришъм. Вдовицата...
Енциклопедичната книга "Родопската теснолинейка Септември – Добринище“ на Кристиян Ваклинов ще бъде представена днес в Пазарджик. Тя излиза под редакцията на Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов, които ще бъдат и модератори на премиерата. Събитието в Пазарджик дава началото на пътуването на книгата по маршрута на самата теснолинейка Септември –..