Българите ядем месо с антибиотици, а фермерите тъпчат животните с лекарства "за всеки случай". Такива изводи внушава седмият годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата, който анализира продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски държави през 2015 г.
Срещу методиката, от която се правят погрешни заключения, възрази д-р Диляна Попова от Асоциацията на месопреработвателите. Според нея търговията с лекарства не означава обезателно, че те се прилагат във фермите. България е износител на антибиотици за животни, обясни д-р Попова.
В интервюто тя подробно описа системата за контрол, която се прави на входа на кланниците и след това преди обработка на месото. Процедурите в светлата част на бизнеса са строги и се изпълняват, декларира експертът, но заяви, че в сивия сектор са възможни и пропуски.
Допълнителен аргумент в защита на българските производители и преработватели на месо е направеното в доклада сравнение между практиките в държави от различни региони. Според д-р Попова обяснимо е северните страни като Исландия, Норвегия и Швеция, в които и климатът е различен, отглежданите животни са по- малко и които имат различни предизвикателство да са "отличници" за разлика от страните в дъното на таблицата като Кипър, Испания и Италия. На юг съществуват обективни причини за по- голямо потребление на лекарства.
Информацията за качеството на българските храни е необходима на потребителите, не нерядко тя се манипулира и това не помага нито на хората, които потребяват, нито на бизнеса. В този случай има доза манипулация, коментира д-р Диляна Попова.
Българското месо е добро и не е опасно за здравето на хората, заключи тя, цитирайки и БАБХ, откъдето опровергаха шокиращите данни.
Цялото интервю с д-р Попова е в аудио файла.
Преди седмица парламентът прие на първо и второ четене в едно заседание допълнение в Закона за автомобилните превози, с което отпада задължението за ползване на автогари по междуселищни автобусни линии, свързващи общини с административния им център. Промените засягат четири общини – Добричка, Марица, Родопи и Тунджа, и 151 населени места. С тях ще..
Надявам се бюджетът за следващата година да бъде преразгледан, каза главният икономист на Съюза за стропанска инициатива и журналист Михаил Кръстев. От ССИ са адресирали в становище основните проблеми, основен сред които е, големият процент средства от БВП, които ще се преразпределят - между 45 и 47%. Дори и по някакъв магичен начин въпросните приходи..
Все по-млади жени се сблъскват с диагнозата рак на гърдата. Това съобщи д-р Христо Хаджиев от Комплексния онкологичен център в Пловдив. Той разказа, че сред пациентите има и мъже, като само за миналата година през отделението по медицинска онкология в центъра са преминали десетина души с такава диагноза. „За съжаление, все по-често срещаме..
Държавата е в хронична бюджтена криза. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив бившият вицепремиер Николай Василева, който коментира проекта за бюджет за 2026 година. Той отхвърли твърденията за стабилизация, и посочи, че проблемите само се задълбочават. Николай Василев смята, че проекта на бюджет е прекалено ляв..
Професор Антоанета Христова, политически психолог и анализатор, в коментар за политическото и икономическото напрежение в България подчерта, че предложения бюджет от правителството не решава реалните проблеми на гражданите, а вместо това се фокусира върху оцеляването на управляващите. Бюджетът решава всички други проблеми, но не и тези, които..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Мъгла