Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

С АЕЦ "Белене" и солта изядохме, и тоягите, и накрая ще платим

При инвестиционен разход 10, 5 млрд. евро, съотношение 70 на сто привлечен към 30 на сто собствен капитал, лихва максимум 4,5 на сто, проектът АЕЦ "Белене" е жизнеспособен. Това сочи част от доклада на Българската академия на науките /БАН/, представен от директора на икономически изследвания на БАН и ръководител на проекта проф.Александър Тасев. 

Професор Тасев все пак подчерта, че пазарният риск няма как да бъде отчетен точно и той винаги съществува, но в две трети от вариантите на БАН показват, че има смисъл да се строи ядрената централа и проектът ще е финансово обоснован. По думите му участието на държавата подобрява значително жизнеспособността на проекта. Той каза, че е добре производителят на оборудването за АЕЦ "Белене" да бъде и строител на централата. 


Докладът на БАН доближава 1000 страници. В него са проиграни няколко сценария за развитието на енергетиката в България и региона. Проф.Тасев очерта няколко сценария, които са разработени от БАН, но повечето сочат, че в бъдеще в България и региона ще има недостиг на базова мощност, която може да бъде и ядрена.

Бившият заместник – министър на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиева /БСП/ коментира пред Радио Пловдив, че докладът на БАН означава, че АЕЦ "Белене" трябва да се построи. "Това е нашата теза, заради която организирахме и референдум. Защо трябваше да се чака толкова дълго. Получи се като в поговорката  – и солта изядохме, и тоягите, и накрая пак ще платим".

Според Куюмджиев до този момент са инвестирани 3,5 млд. лева от компанията НЕК. Отделно страната разполага с разрешения, документи от ЕК, притежава площадка, която е инженерно съоръжение, притежава и около 95 процента от цялото съоръжение. "Остават няколко милиарда, с които трябва да бъде построена централата. Параметрите на БАН напълно отговарят на договореното през 2009-та година. Тогава договорът за изграждането на два енергоблока по 1000 мегавата беше на стойност 3,96 милиарда евро. С всички ескалации, оскъпяване и проточване във времето цената щеше да стане 6,5 милиарда евро.  Остава завършването на строителството, изграждането на системи за управление и контрол. До 5 години може да имаме два блока, които работят. Ако не беше забавянето Белене вече щеше да я има".

Бившият зам. икономически министър даде три примера като доказателство, че втората атомна централа е необходима и би била рентабилна. Той припомни януари тази година, когато енергийната система не можеше да задоволи потребностите и  250 мегавата електричество бяха внесени от Турция. "Тази зима очакванията са да не ни стигнат 500 дори 1000 мегавата".

На второ място предстои закриването на въглищните централи, а третият факт е, че няма държава, която да няма необходимостта да поддържа енергийна инфраструктура. "Трябва да има баланс на мощностите, трябва да има големи мощности, освен ВЕИ-та. Това е истинският баланс".

Куюмджиев смята, че пазар за произвежданото от АЕЦ "Белене" електричество ще има, защото "в нито една от страните, в които изнасяме няма достатъчно електричество – Турция, Гърция, Италия, Албания. БАН също го казва. Освен това всяка страна трябва да има резервни мощности. България при пиково потребление на ток от 8000 мегавата, трябва да има инсталирани мощности за 12 хиляди мегавата.

Факт е че първоначалната инвестиция е голяма, но животът на тези съоръжения е дълъг – минимум 60 процента. Освен това централата ще генерира 150 милиарда евро, а това е несъизмеримо с първоначалната инвестиция. Това са сигурни приходи на държавата и гарантирано електричеството.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В Гърция цените на основните храни са с поне 30% по-ниски

Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..

публикувано на 07.02.25 в 16:06

В дърводобива ножът е опрял да кокала, нужни са спешни мерки

Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас?  Според проф. Васил Живков, председател на УС на..

публикувано на 07.02.25 в 15:12

Държавата може са спре грабежа на големите вериги, стига да иска

Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че  "цените в големите търговски вериги у нас са..

публикувано на 07.02.25 в 15:04

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28
Кольо Парамов

Страната трябва да излезе от сегашния "режим на пауза"

Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите.  Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..

публикувано на 07.02.25 в 10:56