Комисията по отбрана на 44-ото Народно събрание ще проведе изнесено заседание на 17 ноември в 61-а механизирана бригада в Карлово.
Заседанието, което е в навечерието на бойния празник на Сухопътни войски – 19 ноември. Разговаряме с генерал Константин Попов, председател на комисията по отбрана в НС за изнесеното заседание в Карлово.
Генерал Константин Попов: Всъщност първата причина за изнесеното заседание на парламентарната комисия по отбрана в Карлово това е предстоящият празник на Сухопътни войски, втората причина, разбира се, е депутатите от комисията да се запознаят с условията на работа, с перспективите и пред Стрямската бригада, и пред Сухопътните войски. Надяваме се да присъства и началникът на отбраната, който да ни даде и малко по-широк обзор за състоянието и перспективите на видовете въоръжени сили и разбира се да видим преди приемането на второ четене на бюджета какви са необходимостите на видовете въоръжени сили, разбира се и на Сухопътни войски. До края на годината се надяваме да влезе за обсъждане и проектът за модернизация на Сухопътни войски, за да може да се види и бъдещето.
Ако мога съвсем накратко да обобщя разликата между вложените пари в отбрана, които ще са използвани през 2017 г. и тези, които ще бъдат вложени през 2018 г., нека да не прозвучи стресиращо, е в рамките на половин милиард. Имам предвид, че се надявам да се реализират проектите за модернизация, които са в рамките на около 400 милиона и допълнително има 113 млн, които са за повишаване заплатите на военнослужещите в рамките на около 100 млн, плюс назначаването на нови 1300 военнослужещи, допълнително средства за военните училища и т. н. Мисля, че ако тези пари, които се дават 2018 г. и тези, които са използвани през 2017 г. бъдат правилно усвоени ще има ръст в бойните способности на военните формирования. И по-важното, наистина ще се очертае перспективата за развитие на въоръжените сили.
За свободните места в армията – това е един процес, хубаво е, че поставяме началото на това попълване. Това не може да стане за една година, дори не би било целесъобразно да бъде за една година. Защото сами разбирате, че ако сега наемем 5 хиляди човека ще имаме сериозни проблеми в това да намерим правилните хора и второ, след време ще се появи един момент, че тези хора по едно и също време може би ще излязат от армията. Така че стъпка по стъпка – 1300 човека съвсем не са малко – за 2018 г., следващата година – още, следващата година – още. Има предвидени пари затова в бюджета. Тук трябва да кажа, че бюджетът не може да реши абсолютно всички проблеми на армията през 2018 г., но това е добро начало.
Кой ще бъде новият изтребител? Имаме отговор от министъра на отбраната и са очертани мероприятията, които трябва да се извършат. Разбира се, от тук нататък ще следим какво ще се прави в Министерството на отбраната, така че този проект бързо да влезе в работна фаза, да се може да се избере крайният вариант и да дойде в парламента за ратификация като за тази година са планирани 200 милиона.
Процедурата по закупуването на нови самолети е, че трябва първо да се изпратят запитвания към фирми, към държави и т. н. Да се получат отговори, да се направи съответната оценка, да се избере победителят, да се сключи договор от министъра, който да бъде ратифициран от Народното събрание. Оптимистично е, но може би към есента на идната година вече наистина да имаме ратифициран договор.
Очевидно е, че една елитна бригада, каквато е Карловската бригада има нужда от повече хора, ще изслушаме командира на Сухопътните войски какви са неговите планове, така че постепенно, поетапно с няколко конкурса да се попълнят празнините, недокомплекта и да може наистина Карловската бригада да започне подготовката им. До края на тази година, разбира се, следващата ще има още назначения. Важното е тази година да има добър подбори запълване на много ключови длъжности, които са необходими.
Закупуването на нова техника за батальоните ще бъде може би за около 150 хиляди лева като общата стойност на целия договор ще бъде в рамките на милиард и 200 хиляди и естествено, че този процес ще продължи през годините. Това не решава на 100 процента.
Аз разбирам момчетата от Граф Игнатиево, постъпили са така както те са се чувствали в момента. Тук не трябва да има абсолютно никакви обвинения. Мисля, че българските летци са достойни, изпълняват си задачите. Ако, а в това искрено се надявам, има сключен договор през тази година, мисля че с новия самолет, новите перспективи нещата ще изглеждат много по-различно. А в бюджета, който е и за тази година, сме предвидили 26 милиона за поддръжка на МИГ-29, така че ако всичко върви нормално, по план и се възстановят МИГ-29 и имаме повече летящи самолети, мисля, че перспективите пред Граф Игнатиево са по-добри.
Властта и опозицията отново затъркаляха темата за изпълнението на бюджета, дефицита и данъците. Така обичайно става преди края на всяка финансова година, само че през 2025-та вървим към приемане на еврото и свободното претворяване в плюс или минус, вече носи негативи. Според икономическия анализатор Георги Вулджев разликата между данните на..
Проблемът със затлъстяването придобива все по-големи размери. България е на шесто място по затлъстяване в Европа, като се очаква в следващото десетилетие да бъдат засегнати 60% от българските деца. Това сочат изнесените наскоро данни на неправителствената организация Коалиция "Затлъстяване". А всяко трето дете у нас е с наднормено тегло,..
В района на Златоград започва строителството на първата геотермална централа у нас за производство на ток. Тя ще произвежда енергия от геотермални води, съобщи индустриалецът проф. Николай Вълканов. Параметрите на проекта все още не са предоставени на общината. "За нас е чест, че инвеститор с такива мащаби, като "Минстрой" е насочил..
Нидерландия, Австрия, Германия, Италия и Испания са предпочитаните от българските студенти дестинации за обучение каза Николай Христанов, мениджър на отдела за висше образование в "Итеграл" преди поредното издание на форума "Световно образование, който ще се проведе в Пловдив тази неделя. Младите хора се ориентират най- вече от възможностите, които..
Област Смолян е с най-лошите и опасни пътища в страната , констатира председателят на Европейския център за транспортни политики Диана Русинова, след обход на републиканската пътна мрежа в региона. Екип на центъра извърши проверка на участъци по пътя Кричим – Михалково, Грохотно – Тешел, Здравец – Рожен, Белица – Загражден, Срутището..