Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Трябват повече възможности за студентите

Българските студенти празнуват. Любопитството и интересът към познанието ги отвеждат към университетите, за да получат повече сила за бъдещия си живот.Счита се, че  студентският химн Gaudeamus igitur е звучал  още през 13 век, а авторите му са неизвестни. За трудната мисия „студент“ и очакванията на младите хора  и на обществото към тях след напускането на „студентската скамейка“ – чуйте Яна Вангелова – председател на  Националното представителство на студентските съвети часове преди да бъде избран от националното жури „студент на годината“.  

Яна Вангелова: Честит празник от мое име и от името на Националната студентска организация. Ако трябва да започна със студентския химн, пожелавам им да са винаги весели и млади, както се пее в химна.

Със сигурност студентската общност и преди години, и сега е била една от най-активните. Отговорността на студентите е такава, че те трябва да имат мнение и по обществените въпроси, поне според мен.

Всъщност, нещо, което ми прави впечатление, разглеждайки кандидатурите за „Студент на годината” е, че имаме доста активни млади хора. Те участват на конференции, развиват себе си, дават на обществото – такива примери трябва да се дават повече, да се показват, именно такава е и основната идея на националния приз „Студент на годината” да покажем лицата на тези най-добри студенти в България. На мен лично ми е много трудно да кажа кой от тях е най-добърият, защото  наистина те са уникални и бих наградила повече от 15 човека, но няма как, във всеки конкурс трябва да има по един награден.

Днес съвременният студент има много по-голям достъп до информация. Университетът по-скоро не е мястото, където да намериш информация, а да отсееш най-качествената в целия поток от информация, който може да се намери и в интернет, и навсякъде, по-скоро като един ориентир, като един компас в целия океан на знанията и разбира се да намериш много приятели, възможност да намериш личности в лицето на различни преподаватели, които да ти показват тази посока.

 Доста кандидат-студенти избират специалности на база на това какво смятат  родителите им, че трябва да учат, на база на това какво е модерно, но този избор обикновено до специалности в стопанските, социалните, правните науки – най-масовите, но това не гарантира реализация  и има специалности, които имат недостиг на кандидат-студенти, а пък бизнесът търси такива кадри. Но аз си го обяснявам с това, че масата търси модерното. 

В част от университетите е по-лесна комуникацията с преподавателите и това е, ако щете, е стил на самите преподаватели в съответния университет. В моя аз лично се радвам, че познавам добре преподавателите си и те се интересуват кои са хората срещу тях. Но аз уча в по-малък университет, но там, където и потоците са по-големи това е невъзможно. Аз уча в университета „Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас и за него мога да кажа, че комуникацията с преподавателите е много по-лесна. А за да видите ефекта от образованите хора, трябва да минат няколко години.

Мисля, че тук държавата не си е свършила работата и не знае какви точно специалисти са й нужни, а и методите и мерките, които се възприемат към момента за стимулиране на младите хора да изучават определени специалности смятам, че са недостатъчни, както и информационната кампания за тези специалности. По този въпрос говорим с Министерството на образованието и в най-скоро време да стартираме една такава кампания. Очакваме малко повече възможности. На много от местата се иска стаж, иска се практика, която не се осигурява предварително. Няма как да искаш нещо, което няма откъде  младият човек да го вземе. 

Чуйте звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Въпреки протеста на „Възраждане“ нормалността у нас се връща

Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист  Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната.  „Докладът за членството..

публикувано на 25.02.25 в 10:50

Община Пловдив няма да допусне втора „Индра“

Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..

публикувано на 25.02.25 в 10:35

В този бюджет излиза, че най-важни са заплатите в МВР

Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..

публикувано на 25.02.25 в 10:12

По-малко пари, по-малко профилактика

Надзорният съвет на Здравната каса одобри проектобюджета, който е в размер на над 9 милиарда и 400 милиона лева.650 милиона лева са предвидени в бюджета на НЗОК за първична извънболнична медицинска помощ за тази година, а за болнична – 4 милиарда лева. Какво означава това за пациентите и има ли шанс те да получат по-добра извънболнична..

публикувано на 25.02.25 в 09:58
Проф. Марин Русев

Мирът не е възможен без участието на Украйна

Възможността да се постигне мир в Украйна е като разликата между климат и синоптична прогноза. "Синоптиката много точно ще ни каже какво се случва и какво се очаква за утре, докато климатът казва: "през зимата би трябвало да има сняг". И тук нещата, които се говорят в момента са някакви синоптични събития, които бързо се променят в зависимост..

публикувано на 24.02.25 в 17:23