Календар за 2018-та година представя родовите фамилии, оставили незаличим отпечатък в историята на Пловдив и България. В традиция се превърна и всяка година Регионалният исторически музей в Пловдив да издава луксозен календар. За 2018 година той е посветен на темата "Род, семейство, отечество", така представи стилното издание директорът на РИМ-Пловдив Стефан Шивачев.
До края на 18 век Пловдив е определян като ориенталски град, една от перлите на Османската империя, с преобладаващо мюсюлманско население и гърчеещи се православни жители. В началото на 19 век тук се заселват будни и заможни български фамилии от Стара планина, Средногорието, Родопите и Македония, които откриват пътя на борбата за утвърждаване българския характер на града. Тук те намират изключително добра почва за стопанска и икономическа реализация. Те оглавяват занаятчийските еснафи, откриват свои търговски кантори от Измир до Виена и Манчестър, трупат богатства, но ги харчат за родови къщи, за нови храмове и училищни сгради на Трихълмието. Т
е оглавяват борбата за църковна служба на български език, която се е водела само на гръцки, за нови сгради и учебници, за училищата по цяло Българско, по-късно за тъй необходимото оръжие в борбата за национално освобождение. Заселилите се в Пловдив български родоначалници са били неуки, познаващи само четмо, писмо и сметки от килийните училища по черкви и манастири, но второто поколение - техните деца, завършват европейско образование и оглавяват стопанския и политически живот на свободна България.
Борбата между българската национална идея и гръцката идея в Пловдив е основен исторически въпрос за града по онова време, защото се е смятало, че който владее Пловдив - владее и Тракия. Благодарение на тези български фамилии, ние дължим това побългаряване на Пловдив и победата на българска идея в града.
Първата фамилия, на която залагат историците от РИМ-Пловдив, и която е поместена на страницата за януари е тази на братята Стоян и Вълко Чалъкови /Големите Чалъковци/. Те идват от Копривщица, забогатели от отглеждането и търговията с овце за Цариград, те събират и данъка десятък за отглеждане на овце. Много бързо братята навлизат в градската управа на Пловдив и повеждат борбата на българите срещу гърците. Вълко Чалъков е наричан градоначалник Филипополски на православното население. Двамата братя са основни ктитори на Рилския и Бачковския манастир и благодарение на тях днешните православни храмове в "Старинен Пловдив" са преизградени и по-големи.
Голямото дело на "Големия" Стоян Чалъков е създаването на Пловдивското епархийско училище "Св. Св. Кирил и Методий". Техните братовчеди Вълко и Стоян Чалъкови /Малките Чалъковци/, които идват малко по-късно в Пловдив, също са големи дарители за построяването на редица български църкви и училища. Децата на фамилията Чалъкови вече имат европейско образование и повеждат борбата за църковна независимост. От внуците на фамилията съществен принос в историята има д-р Георги Вълкович, министър в Свободна България и Никола Чалъков - три пъти кмет на Пловдив.
Месец февруари е посветен на рода на д-р Стоян Чомаков, който след като остава сирак в Копривщица, е отгледан от вуйчовците си "Големите Чалъковци". След като се образова в Европа, Стоян Чомаков се утвърждава като първи градски лекар и водач на църковно-националната борба. След Освобождението е министър на просвещението, а неговата дъщеря пък е придворна дама. Внукът му Стоян Петров Чомаков е български офицер, а по-късно и посланик на България в Унгария, САЩ, Швеция и Япония.
Историята на рода Кесякови разказва страницата за месец март. Искро Кесяков идва първи в Пловдив като доведен син на Големия Вълко Чалъков. Неговият син Константин Кесяков е полковник и командир на дружина в българското опълчение, а след Освобождението става началник на милицията в Източна Румелия. Брат му Тодор пък е директор на правосъдието и председател на Постоянния комитет /парламент/ в Източна Румелия. Най-виден представител на рода Кесякови от третото поколение е д-р Иван Кесяков, два пъти кмет на Пловдив и министър на здравеопазването в продължение на доста години.
Друга интересна личност в Пловдив от онова време е Найден Геров, който също идва от Копривщица. Информация за него и делото му е поместена на четвърто място в луксозния исторически календар. Благодарение на Найден Геров през 1849 г. се утвърждава българското име на града - Пловдив. Той е създател на Епархийското училище, участник в борбата срещу фанариотското духовенство и др. След Освобождението и дълги години труд Найден Геров издава своя уникален петтомен "Речник на българския език". Създава голямо семейство, а съпругата му стои в основата на благотворителността в Пловдив. Преди две години РИМ-Пловдив получава като дарение изключително красива бална рокля на Мария Найден Герова от правнучката на семейството, отбеляза Шивачев.
Месец май разказва за фамилията Гешови. Четиримата братя Христо, Евстрати, Димитър и Никола идват в Пловдив през 30-те години на 19 век от Карлово и създават търговска къща "Братя Иван Гешови". С годините се утвърждават като най-големите банкери в Пловдив, откриват кантори в Цариград, Виена и Манчестър и подпомагат църковно-националното движение. От техните наследници изпъква Иван Евстратиев Гешов, министър-председател на България през 1911 -1913 г., председател на БНБ и на БАН, многократно финансов министър, той прави финансовата политика на България. Братовчед му Иван Стефанов Гешов пък е кмет на Пловдив. Третото поколение на фамилията са офицери, юристи, финансисти и инженери. Сред тях инж. Иван Гешов е главният инженер на Първото Българско изложение в Пловдив, който само за по-малко от година построява над тридесет панаирни павилиона.
Историята на рода на д-р Константин Стоилов е на шестата страница на календара. През 40-те години на 19 век баща му Стоил се преселва от Стара Загора в Пловдив, където се ражда единственият му син Константин Стоилов. Той се образова в Хайделберг, става първият доктор по право и политически секретар на княз Александър Батенберг. Константин Стоилов е многократно министър на правосъдието и на вътрешните работи и два пъти премиер на България. Това е човекът, който поставя основите на "Българското икономическо чудо" от началото на 20 век.
Месец юли е посветен на Пеевия род. В началото на 19 век Пею Кюркчията от Белозем се издига в кожухарския еснаф в Пловдив. Той има трима сина, от които най-известен е Костаки Пеев, който става първомайстор в кожухарския занаят и основател на първото акционерно дружество "Пчела" в Пловдив. След Освобождението той е първият избран кмет на града, два пъти е кмет, поставя основите на общинското управление, основател на първата фабрика за сапун и е сред основателите на Търговско-индустриалната камара.
Август припомня, че Христо Г. Данов идва в Пловдив от Клисура. Той издава повече от хиляда книги и учебници, поставя основите на новото образование, открива първата българска печатница, издава и вестник "Марица". Като кмет на Пловдив Христо Г. Данов започва залесяването на тепетата, благоустроява и дава на улиците български имена. Синът му Милош е също кмет на Пловдив, негови наследници са професори по история, а юристът Христо В. Данов през 1990 г. е вътрешен министър и председател на Конституционния съд.
Септември е посветен на Герджиковия род, чийто основател е Иван Герджиков от Копривщица. След Освобождението той участва в създаването на новата администрация и става председател на Пловдивския окръжен съд. Изгражда емблематичната Гержикова къща, намирала се на мястото на днешната Съдебна палата в Пловдив. Синът му Михаил е сред дейците на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация, а през 1903 г. оглавява организацията и води чета по време на Илиденско-Преображенското въстание. До края на живота си работи като журналист, преводач и остава верен на борбите на българите в Македония и Одринско.
Интересна информация за Велегановият род, чийто основател е Димитър от Банско, представя страницата, посветена на октомври. Неговите синове Лазар и Иван правят в "Капана" малка леярница, а през 1876 г. леят лъвчета за калпаците на въстаниците и оловните куршуми. След Освобождението правят Първата българска специализирана леярна за църковни камбани, като само за Пловдив отливат 26 камбани за 16 църкви. Тяхното дело е продължено от наследниците им, а фамилията Велеганови е символ за църковни камбани в България повече от два века.
Родът Генадиеви е намерил място в луксозния календар през ноември. Основател е Велешкият митрополит Генадий, чийто син Иван, роден в Охрид, се заселва в Пловдив през 1873 г. Той има трима синове - единият, от които - Никола, е участник в Съединението на България. По-късно той завършва право и става министър на правосъдието, на търговията и земеделието, и на вътрешните работи. Вторият син на Иван Генадиев - Харитон, е журналист, преводач, дипломат и секретар на царската канцелария, а третият син - Павел Генадиев, е индустриалец и собственик на мина в Павелско.
Декември е посветен на художниците Христо и Нягул Станчеви. Христо идва в Пловдив да учи, като негови учители са Иван Мърквичка и Антон Митов. По време на войните Христо е художник на фронта, най-добрите си творби създава през 30-те години на 20 век, сред, които "На нивата" 1936 г. Синът му Нягул рисува акварели, посветени на Пловдив, пейзажи и картини с историческа тематика.
Според историците именно на хората, намерили място в този календар, Пловдив дължи гордостта си, а пловдивчани - правото да кажат, че този е вечният български град.
Календарът съчетава качество, уникални фотографии и интригуващи исторически факти, има колекционерска стойност и вече може да бъде намерен в музейните магазини на РИМ - Пловдив.
"Човекът е цял, когато се посвети на нещо надмогващо го и го усеща по-голямо от себе си"- думите са на режисьора проф. Маргарита Младенова, която е гост на "Срещите" тази събота. На преизвестната у нас и на високите световни театрални сцени режисьорка е и мисълта: "Изкуството трябва да премести акцента от "да имаш" към "да бъдеш". Слушайте...
„ Завръщане към корените“ е темата на кръглата маса , която ще се състои от 18:00 ч. в Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ - Раковски. Тя се организира по повод навършване на 350 години от кончината на българските католически архиепископи Петър Богдан и Петър Парчевич, и епископ Филип Станиславов , както и 400 години от основаването..
Мащабна изложба на един от най-големите български живописци – Калина Тасева представя Градска художествена галерия –Пловдив в Зала „2019“. Инициативата се осъществява със съдействието на Васил Илиев от Варна, който е ревностен колекционер на именитата авторка и от 20 години събира нейни кавалетни творби. Колекционерът притежава най-голямата..
Премиера на пиесата „Арт“ от Ясмина Реза представя Драматичен театър Пловдив. Режисьор на спектакъла е Живко Гущеров, сценографията и костюмите са на Мария Колева, а композитор е Явор Карагитлиев. Предизвикващата на пръв поглед смях пиеса поставя под въпрос същността на човешките взаимоотношения между трима приятели, чиято..
Общинският институт "Старинен Пловдив" приключи работата по втория етап на реставрацията на сграфитото "Захари Зограф" на Димитър Киров на ул. "Съборна" 39 в Пловдив. Реставрацията е съобразена с международните професионални стандарти в областта и цели максималното запазване на автентичността и целостта на творбата. Всички дейности са..