Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Български език в ЕС и на матурите

Защо българският език трябва да стане матуритетен във всички страни-членки на ЕС и държавите с българско малцинство и какви стъпки е необходимо да извърви страната ни, за да даде шанс на малцинствата ни зад граница да запазят националното си достойнство? Инициативата на ВМРО ще коментираме с доц. Милен Михов – вносител на проекта за защита на българския език и заместник-председател на парламентарната комисия по образование. 

  Доц. Милен Михов: Това  е един елемент от едно ново разбиране и един нов патриотизъм и родолюбие. Ние продължаваме да смятаме Европа като нещо далечно и отделено от България, което не е така. В Европа, в Европейския съюз живеят, по различни данни, над милион българи. Над 200 хиляди деца живеят там,  в Европа и това са нашите деца. И ние трябва да изградим такива отношения,  правни и нормативни норми, които да дадат възможност на  тези българи и на техните деца да получат едно образование - достойно и качествено по български език, така че да могат да живеят в Европа като български граждани и да носят и да съхраняват българския език и българските традиции.

Един от тези въпроси е именно признаването и уреждането на нормативната основа за полагането на матура по български език в държавите членки на Европейския съюз. 

Този въпрос се повдига от  доста по-отдавна. Асоциацията на българските училища е една родолюбива организация, която обединява училища,  работещи като неправителствени организации в държавите членки  на ЕС. Те винаги са се ползвали с подкрепата на ВМРО и ще припомня, че миналата година аз лично и моите колеги събрахме 48 подписа от народни представители в 43-то обикновено Народно събрание от всички политически групи в подкрепа на тази петиция и трябва да си припомним, че тогава министърът на образованието г-жа Кунева като че ли не вярваше, меко казано, в успеха на тази инициатива. Разликата е, че днес ние като управляващи в това правителство, ясно сме поставили тази цел и министър Вълчев реализира тази политика на практика за една активна политика на Министерството на образованието и науката и на външното министерство в постигането на двустранни споразумения между държавите-членки на реципрочна основа, защото днес в България се държат матури по основните европейски езици и ние поставяме въпроса на реципрочна основа да се даде възможност на нашите български  граждани и на  техните деца да държат такава матура в държавите-членки. И виждаме, че при посещението на г-н Борисов в обединеното кралство този въпрос беше поставен на най-високо ниво. И там е постигнато споразумение – съгласие да започнат активни преговори с  двете министерства на образованието за сключването на необходимите документи. Можем да кажем, че това  е успех на една обща родолюбива политика, в която ВМРО и Обединените патриоти имат  определена решаваща роля.

Образованието ни е сфера на общоевропейска регламентация, но петицията и поставянето на въпроса в Европейския парламент създават необходимата основа за постигане на двустранни споразумения и аз мисля, че петицията и активността на българските евродепутати, на Асоциацията на българските училища зад граница, по всички фактори  подпомагат българската дипломация и усилията на Министерството на образованието и науката да постигнем такива споразумения.

Наблюдавам добре процеса и зная, че в дирекция „Международни отношения” в Министерството на образованието и науката работят активно по тези въпроси и затова сме убедени, че следващата година ще имаме постигането на първи такива договорености, които ще ни дадат възможност да реализираме  тази идея.. А  тя е много важна, защото съдържа и нещо много практично и важно – ако едно българско дете получи възможност да положи матура по български език в Испания, в Британия или на друго място,  с тази оценка то свободно, безпрепятствено и на равни основи с всички останали свои съвипускници и деца от България ще може да  кандидатства в българските университети. Това на практика дава възможност нашите деца, които завършват в Европа, да имат свободен избор или да продължат своето висше образование в Европа, както и да се върнат в България, където могат да получат едно много добро европейско образование.

Не бих се ангажирал да правя прогноза в определено време, но ако успеем да постигнем такова споразумение с Великобритания следващата година, аз съм убеден, че ще имаме много такива примери.


Чуйте повече от звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Въпреки протеста на „Възраждане“ нормалността у нас се връща

Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист  Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната.  „Докладът за членството..

публикувано на 25.02.25 в 10:50

Община Пловдив няма да допусне втора „Индра“

Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..

публикувано на 25.02.25 в 10:35

В този бюджет излиза, че най-важни са заплатите в МВР

Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..

публикувано на 25.02.25 в 10:12

По-малко пари, по-малко профилактика

Надзорният съвет на Здравната каса одобри проектобюджета, който е в размер на над 9 милиарда и 400 милиона лева.650 милиона лева са предвидени в бюджета на НЗОК за първична извънболнична медицинска помощ за тази година, а за болнична – 4 милиарда лева. Какво означава това за пациентите и има ли шанс те да получат по-добра извънболнична..

публикувано на 25.02.25 в 09:58
Проф. Марин Русев

Мирът не е възможен без участието на Украйна

Възможността да се постигне мир в Украйна е като разликата между климат и синоптична прогноза. "Синоптиката много точно ще ни каже какво се случва и какво се очаква за утре, докато климатът казва: "през зимата би трябвало да има сняг". И тук нещата, които се говорят в момента са някакви синоптични събития, които бързо се променят в зависимост..

публикувано на 24.02.25 в 17:23