Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Европа трябва да затвори Балканската рана

Протестите – трайно на витрината на Европа. С ентусиазъм и амбиции България официално пое европейското председателство. Отражението на тържествения акт в медийното огледало го показа с двоен образ - церемониално и вербално приповдигнато, но и знаково протестно.  Ще се окаже ли България на нивото на европейските очаквания в ролята на председател на Европейския Съвет? За шансовете, рисковете и амбициите на европейското ни председателство в сложния политически момент и с трудния баланс в очакванията на политици, партньори, съседи и „приятели“ –политологът доц. Георги Киряков. 

Въпросите са много и все – сложни. Откриването на европейското българско председателство беше белязано от речна на Доналд Туск на български и историческите препратки към особено моменти българското национално самосъзнание и душевност. Останалото сякаш няма голямо значение. У бйългарското общество остана тази радост, че голяма фигура от европейския елит се е обърналакъм нас  с думи, които галят душата на българина.

Европейският политически елит днес трябва да се вслушва в това, което идва от националните държави. И ако досега беше точно обратното – всеки се оглеждаше и търсеше ориентир в Брюксел, сега вече Брюксел трябва да започне да търси ориентирите за себе си  в отделните национални държави, така че да не се окаже Европа утре да я няма, именно защото европейските лидери проявяват късогледство към държавите-членки и особено към по-бедните от Източна Европа. Българското председателство трябва да съумее да възстанови разрушения  мост през последните години между различните по своята същност култури между Изтока и Запада. Ако искаме да бъдем единни в Европа,  Брюксел трябва да започне да се вглежда повече в националните държави, в културните им и политически елити.

Залогът за България и отношенията с Турция  трябва да бъде така представен от нас като гранична зона, че да бъдем приети по-бързо в Шенген, но и да покажем предимствата си в Европа чрез отношенията между двете държави. Германия има особен проблем с Турция не само заради тесните си икономически взаимоотношения, но и заради огромната мигранска общност с двойно гражданство, създадена от 60-те години насам. Отношението на Германия към Турция е малко по-особено и тя сама трябва да реши каква да бъде политиката й спрямо нея. Тук България не трябва да се намесва. А Холандия винаги е била скептична за разширяването на ЕС отвъд "ядрото" на Самата Европа, като счита, че истинската Европа стига до Виена и оттам нататък започва една амалгама от общности, които нямат нищо общо с европейските ценности, което е грешно, разбира се. Това обаче е във вреда на България.

"Архитектурата" на Европа е изградена така, че да се помага на по-изостаналите страни в ЕС във всички вълни на присъединяването им още преди падането на Берлинската стени и след това.  Не са си представяли, че страни като България ще имат такава нужда от подкрепа. Затова вече 30 години сме зациклили в коловоз, от който нито ние можем да се измъкнем, нито Европа може да ни измъкне, защото тя също няма такъв ресурс.  Затова и скептицизмът им е такъв, че проявяват сериозна съпротива към присъединяването на България и на останалите, особено от Западните балкани. Те обаче трябва да са наясно, че тази балканска рана, трябва да се затвори и това е ключов въпрос, заяви още доц. Георги Киряков. 


Повече чуйте от звуковия фал:  


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Пловдивчани и "за", и "против" бойкота на 13 февруари

Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..

публикувано на 07.02.25 в 12:28
Кольо Парамов

Страната трябва да излезе от сегашния "режим на пауза"

Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите.  Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..

публикувано на 07.02.25 в 10:56

Читалищата искат промяна в критериите за оценка на проекти

Над 400 читалищни дейци от цялата страна подписаха Отворено писмо и го изпратиха до Министъра на културата и членовете на Комисията по културата и медиите в 51-ото Народно събрание.  Документът изразява тяхното мнение от програма „Читалища“. В писмото си те посочват проблемите, сред които има огромен интерес – подадени са над 1400 проекта,..

публикувано на 07.02.25 в 09:18

Не е вярно, че ще има 30% ръст на туристическите цени за лятото

Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма опроверга очакването, че в летния сезон цените у нас ще са с 30% по-високи, каквото мнение се изказа от родни туроператори. Цените за новия сезон са договорени още миналата година, той се продава отдавна на европейските пазари. Близо 20% от англичаните и 12% от  германците вече си..

публикувано на 06.02.25 в 16:45

Историята се учи с преживяване и като приказка

Иновативен подход в часовете по история прилага преподавалят Генка Геройска. Те преподава на учениците от Основно училище "Гео Милев" в село Белозем. При изучаването на Седемте чудеса на античния свят учениците са изработили умалени модели на пирамидите в Гиза, висящите градини на Семирамида и Александрийския фар. Нейният подход е отличен в..

публикувано на 06.02.25 в 16:37