Отмина ли действително времето, в което президентът беше безкритичен наблюдател, както обяви държавният глава Румен Радев, отчитайки първата година от встъпването си в длъжност? Нарушен ли е балансът на властите у няс и катастрофирала ли е парламентарната република?
Тези въпроси анализира в предаването „Ден след ден“ политологът Димитър Димитров.
Според него има резон в някои от констатациите, направени в отчета на държавния глава като това, че „български премиер и германски канцлер да оповестяват своето решение за поканата на чужд държавен глава в България, а българският президент да научава от медиите", подобна е и критиката към намесата на Турция в изборите у нас.
Други като това, че „парламентарната република атрофира, а парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството“ са твърде общи.
Според анализатора, като политическа позиция Румен Радев не се различава от предшествениците си. Ситуацията му е идентична заради проблема с конституционното разпределението на властите. Президентската власт е слаба, което контрастира с прекия избор на държавния глава.
За това и винаги има институционално напрежение.
Докато го има това мнозинство в НС силният човек ще е министър - председателя, прогнозира политологът. Той каза още, че Румен Радев заслужава висока оценка за работата си гледна точка на правомощията, които има. Като неуспех на водената от него политика са някои от дейностите на служебния кабинет като договорът за „Грипен“, опитът за промяна в изборното законодателство и в закона за вероизповеданията.
Политологът се изказа скептично към заявката на Радев за промени ледниковите отношения с Русия – „това не е лъжица за устата на който и да български политик“, защото страната принадлежи към международни структури, чиято политика споделя и трябва да следва.
Ангажиментите през втората година на поста да работи за демокрацията и свободата на словото са уместни ако приемем тезата му за атрофия на парламентарната република, каза още Димитър Димитров.
В обобщение анализаторът определи Румен Радев като човек нито на НАТО, нито Кремъл, а като на човек на създадения контекст на своя избор.Възможността да се постигне мир в Украйна е като разликата между климат и синоптична прогноза. "Синоптиката много точно ще ни каже какво се случва и какво се очаква за утре, докато климатът казва: "през зимата би трябвало да има сняг". И тук нещата, които се говорят в момента са някакви синоптични събития, които бързо се променят в зависимост..
На протеста на "Възраждане" пред сградата на Европейската комисия в София се случиха недопустими неща от гледна точка на демокрацията. Това заяви в предаването "Ден след ден" социологът от агенция "Алфа рисърч" Павел Вълчев . По думите му е много важно, че парламентарно представените сили осъдиха вандалския акт, както и европейските институции...
Новата седмица продължава дебата за бюджета, който ще се обсъжда от тристранния съвет в понеделник. Каква кауза ще отстояват синдикатите и как смятат да я защитят? Коментира вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис . "Сегашният бюджет е подчинен на целта да покрием изискванията за приемането на еврото и тази цел е свързана с влизането на..
Украинската общност в Пловдив ще почете днес третата година от войната на Русия срещу страна им и кани всички, които са съпричастни с каузата им в 18 часа пред катедралния храм „Света Богородица“. 24 февруари е датата, която промени съдбата на милиони украинци, дата, която си спомняме с болка за загиналите и страданията на мирното население, но и..
Ще приемат ли задължението да не изнасят уменията си в чужбина и да работят в български болници след завършването, каквато идея за пореден път лансира МОН коментира в програма "Точно днес" председателят на Асоциацията на студентите медици в Пловдив Али Беделов. Според него идеята, студентите да сключват договор за задължителна реализация в лечебно..