Отмина ли действително времето, в което президентът беше безкритичен наблюдател, както обяви държавният глава Румен Радев, отчитайки първата година от встъпването си в длъжност? Нарушен ли е балансът на властите у няс и катастрофирала ли е парламентарната република?
Тези въпроси анализира в предаването „Ден след ден“ политологът Димитър Димитров.
Според него има резон в някои от констатациите, направени в отчета на държавния глава като това, че „български премиер и германски канцлер да оповестяват своето решение за поканата на чужд държавен глава в България, а българският президент да научава от медиите", подобна е и критиката към намесата на Турция в изборите у нас.
Други като това, че „парламентарната република атрофира, а парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството“ са твърде общи.
Според анализатора, като политическа позиция Румен Радев не се различава от предшествениците си. Ситуацията му е идентична заради проблема с конституционното разпределението на властите. Президентската власт е слаба, което контрастира с прекия избор на държавния глава.
За това и винаги има институционално напрежение.
Докато го има това мнозинство в НС силният човек ще е министър - председателя, прогнозира политологът. Той каза още, че Румен Радев заслужава висока оценка за работата си гледна точка на правомощията, които има. Като неуспех на водената от него политика са някои от дейностите на служебния кабинет като договорът за „Грипен“, опитът за промяна в изборното законодателство и в закона за вероизповеданията.
Политологът се изказа скептично към заявката на Радев за промени ледниковите отношения с Русия – „това не е лъжица за устата на който и да български политик“, защото страната принадлежи към международни структури, чиято политика споделя и трябва да следва.
Ангажиментите през втората година на поста да работи за демокрацията и свободата на словото са уместни ако приемем тезата му за атрофия на парламентарната република, каза още Димитър Димитров.
В обобщение анализаторът определи Румен Радев като човек нито на НАТО, нито Кремъл, а като на човек на създадения контекст на своя избор.Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..
Доказаните случаи на грип постепенно се увеличават, вече има хора, които се нуждаят от медицинско лечение. Това съобщи в програма "Точно днес" на Радио Пловдив епидемиологът от УМБАЛ "Св. Георги" д-р Христиана Бацелова. По думите ѝ пикът на грипната епидемия у нас е обикновено през януари, февруари, до средата на март. "На този етап нямаме..