Протестиращите граждани са кръвните клетки на демократичното система, коментира в предаването „Ден след ден“ политологът проф. Анна Кръстева. Те откриват дефицитите.
От смъртта или живота на две малки лъвчета, през мръсния въздух или вторият лифт в Банско.
Няма безгрешни политици, няма и безгрешни граждани. Гражданите са длъжни да се коректив на политическите елити и в диалога между тях трябва да се търсят балансите.
Случаят с лъвчетата е показателен за това как функционира държавата. То е тест за хуманност, за отношението към света и обществото, в което живеем. По веригата от един малък град до МС се оказва, че няма фактор, който да реши проблема. Институциите не само не са свършили работа, но и не могат да го направят и когато решението се взима от премиера това е лоша оценка за институционалното здраве на държавата.
"С глас смях, когато чета думите на финансовия министър, че корупцията у нас е емоционално състояние", казва професор Кръстева. Според нея подобно отношение обяснява защо мониторинга над Румъния ще падне, а за нас не, както и германската позиция, която определя, че не сме готови за Шенген.
Преговорите и протестите, в зависимост от това с кое първо се защитава една кауза, са двата типа политическа култура в едно общество, допълни анализаторът. Люшкането между тях показва, че и гражданите не са намерили мярата как да бъдат конструктивен коректив.
В този смисъл включването на правна процедура в дебата за Истанбулската конвенция е добър ход. Става дума за решението на ГЕРБ да запита магистратите дали документът противоречи на основния закон. Фантазми владеят дебата, така че намесата на правото е наложителна. Иначе ще се върнем да спора „Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла?“
"И я превърнаха в пустиня. И нарекоха това мир." С този цитат от Тукидит п олитологът от Софийския университет проф. Татяна Дронзина коментира пред Радио Пловдив преговорите между САЩ и Русия за примирие в Украйна. Тя изрази притеснение, че до този момент Украйна не получава гаранции за сигурност отникъде. Това е една търгашеска..
"По-трудната задача при въвеждането на еврото вероятно ще е да убедим българските граждани, че това е това е по-добрият избор за тях самите, отколкото управляващите да убедят отговорните за членството европейски институции", смята икономистът Георги Стоев. Наскоро той обяви в профила си във Фейсбук готовост да отговаря на въпроси на интересуващи се за..
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..