"Утопични дистопии" в галерия "Сариев"

Във все по-невъзможния за живеене свят, как градът  да стане по-поносим, като  се въведе минимум уют там, където той е липсвал, или отдавна е изчезнал... За градове като Венеция, Париж, или Йерусалим, или София? А Пловдив? За Венеция например, идеята е да се въведе метро, в  Париж да има три Айфелови кули,  а  Йерусалим  да се клонира, като Старият свещен град да се отдели от новия, като „се рее във въздуха“. 

 Такава визия дава художникът Лъчезар Бояджиев в самостоятелната си изложба в галерия „Сариев“, наречена „Утопични дистопии " която се открива  в петък.

Той е определян като „един от най-влиятелните художници в съвременната сцена, с уникална следа в изкуството“.

 Творбите в изложбата „Уютни дистопии“ представят непоказвани досега творби на автора, създадени между 2004-2018 година.  „Уютни дистопии" се организира в контекста на ретроспективната изложба на художника в Софийска градска художествена галерия – „Лъчезар Бояджиев. Sic Transit Media Mundi (Настоящето е прекалено късо и доста тясно)", която ще бъде открита в средата на февруари 2018 година. 

 Първата му самостоятелна изложба в галерия Sariev Contemporary – „Уютни дистопии", е нова гледна точка на автора по теми, които го вълнуват отдавна – градовете и териториите.  Моите работи предлагат „поправки" или добавки, предложения и напътствия към избрани градове, с които ме е свързал живота, с конструктивен, урбанистичен, инженерен или просто ментален характер. Те са леки и „скромни" като идея, но радикални като ефект предложения; те са утопични поради нереализуемостта си, но съвсем реални в разумността си предложения за социална промяна без жертви!"

 Лъчезар Бояджиев   

Лъчезар Бояджиев (р. 1957) е завършил Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-влиятелните съвременни български художници, в работата си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции.  Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните „Места на мъдростта", Галерия ИСИ София (съвместно с Отворени изкуства – Пловдив, 2016); „Не съм библиотечен художник", SALT, Истанбул (2013); „Художник в депото" от серията „Другото око", СГХГ, София (2010); груповите през 2016-17 „Economize", Музей „Лудвиг", Будапеща и „Симптоми на обществото", Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „Студен вятър от Балканите", Музей „Пера", Истанбул; „С главата надолу: домакинстване на критиката", Музей за съвременно изкуство, Белград и „Ниско-бюджетни утопии", Модерна галерия, Любляна; през 2015 „Наопаки", Градска галерия, Любляна; „Граматика на свободата", Музей за съвременно изкуство „Гараж", Москва и „Изкуство за промяна", СГХГ, София; през 2014 „Несъгласие", ЦСИ „Баня Старинна", Пловдив; през 2013 „Икономика и изкуство", MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена", Първо биенале, Киев и „Окото само себе си никога не вижда", Второ биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 „Глобалното съвремие", Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ - София.