Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дебатът за учебниците е политически

Дебатът,  който се води за учебниците по история,  не е за българското образование, а повод за предизборна борба, каквато постоянно кипи у нас през последните години. Този разговор е изцяло политически и заглушава рядко появяващите се гласове по съществото на темата и свързани с реформата, в резултат на които се появяват учебниците – не само по история. Това подчерта  проф д.и.н. Илия Илиев от Института за исторически изследвания към БАН. 

Той уточни, че се занимава с  учебниците по история  повече от 25 години, но не намира несъответствия в тяхното съдържанието. 

Чета програма на МОН, одобрена неотдавна и качена на официалния сайт, с очите на човек  вътре от системата за създаване на учебници и учебни помагала  за средното образование. Но както каза и един от заместник-министрите на образованието преди дни,  сравнително млад човек, дори когато и той е бил ученик, учебниците са били достатъчно балансирани  и са представяли с положителните и с отрицателните им страни както режима до 9 септември 1944 г., така и времето след тази дата. Заблуди обаче има и те идват от това, че ако фактите се представят драматично  по определен начин, в общественото пространство се създава напрежение, което насочва вниманието към генераторите на това напрежение и те се надяват от този факт да извлекат политически дивиденти.

Отворих учебната програмата сега и ако човек я чете  както трябва, а не - както дяволът чете Евангелието, ще забележи, че различните проблемни  моменти от българската история и преди 9 септември, и след това, са отразени с достатъчна пълнота. Имайте предвид, че програмата дава и насоки  в какви рамки да се движи изложението в учебниците,  какви теми от социалната, политическата и културната история да бъдат включени. Още  отдавна, от  10-20 г. учебниците по история  се пишат тематично, като един раздел се посвещава на социалните събития, друг – на политическите, трети – на културните. Така, че дори и в първите учебници, появили се след промените през 89-та година, а те станаха факт в периода 1994-1996 г., в тях имаше  теми и за партизанското движение, и за грешките на българските режими във войните за национално обединение, и за Народния съд след 9-ти, и за лагерите, станали известни по нашите земи, и за режима на Тодор Живков, и за заслугите на Людмила Живкова за културата в период от време, когато тя беше на власт. Т.е. целта на всички автори и издатели  е била материалът по история да бъде поднесен балансирано.

 Не забравяйте, че пред нас стои стохилядна аудитория от учители, родители и ученици, които ни следят много внимателно да няма забежки в ляво и в дясно и това ни  принуждава да бъдем много по-взискателни по този начин към себе си, когато пишем за тези неща, заяви проф. Илиев.

Според проф. Илиев,  когато човек, който  не е подготвен  да  прочете такъв нормативен документ за написване на нови учебници, той вижда застрашителни неща не където трябва. Подвеждащото е, че се гледа колонката вдясно, която въвежда за първи път новите понятия, за които ще се говори и ще се осъзнават в съответния клас.  Много от понятията, за които сега се надига вой, те не могат да присъстват наново в тази колона, защото се предполага, че вече са усвоени дотогава и че децата ги знаят.

Във всеки един от вече написаните и одобрени варианти на учебници обаче има и пропуски, и силни страни, но в никакъв случай – пропуски на съществени неща. Ако има такива съществени пропуски в един учебник или помагало обаче, това  означава, че той не минава през съответните комисии и не стига до учениците в училище, заяви проф. Илиев.

Като съществен плюс на новите учебни програми, включително и на тази по история, по която ще бъдат написани новите учебници, проф. Илиев посочи решителното увеличаване на часовете, в коитоне трябва да се наизустява поредният политически кабинет, а учениците ще  имат възможност да усвояват в практически занимания наученото в часовете за придобиване на нови знания, т.е.  изместванена акцента  към  придобиването на умения в областта на историята, които да ни служат.

  Принципът е поне 40% от часовете да бъдат посветени на дискусии, изпълнение на персонални  задачи по история чрез интернет,  музеи и т.н, изказване на лично мнение. Тези промени вече са факт  с нормативен документ на Образователното министерство  поне от 3 години.

Цялото интервю  е в звуковия файл: 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро , ден!" с д-р Андрей Неутов

Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува  един от водещите кардиохирурзи д-р Андрей Неутов, завеждащ на новото отделение по кардиохирургия в УМБАЛ "Пълмед". В Пловдив го води професионалния  път, а в България за първи път пристига през далечната 2001 година по лична покана на проф. Александър Чирков.  Идва за да специализира - първо..

обновено на 30.11.24 в 09:14

Политически интриги саботират местната власт в Пазарджик

Кметът на Пазарджик Петър Куленски алармира за системен тормоз над служители на общината, общински съветници и техните семейства. Повод стана проваленото вчера засдание на Общинския съвет заради липсата на кворум. Впоследствие бе съобщено за задържането на съветника Искро Бейков, обявен за издирване като свидетел по наказателно дело срещу Сашо..

публикувано на 29.11.24 в 17:18

Ситуацията от днес ни приближава към избор на председател на НС

„Цялостната картина е отвратителна и естествено, че отблъсква хората. Но аз съм на по-друго мнение по отношение на развитието на събитията. Мисля, че това, което се случи днес, ни приближава до избор на председател на 51-вото Народно събрание. Виждаме, че има разместване на пластовете от твърдите позиции на някои политически формации и това..

публикувано на 29.11.24 в 15:38

Чумата не е лъжа и мерките срещу нея трябва да са безкомпромисни

"При заболяване като чумата по дребните преживни животни, което е сред най-опасните в международен план, реакцията трябва да бъде бърза и безкомпромисна. Всичко това е ясно регламентирано от правилата на Световната организация по здравеопазване на животните," заяви д-р Мирослав Първанов, председател на Българската асоциация на ветеринарните лекари за..

публикувано на 29.11.24 в 15:26

Вероятността за поредните предсрочни избори е голяма

И ноември си отива, а усещането, че се въртим в омагьосан кръг все по осезаемо ни напомня на колко въпроси се чакат отговорите. Кога и дали въобще това НС ще заработи след като за пореден път не се стигна до избор на председател? Колко още може да задълбочи политическата криза, повличайки цялата държава?   Говорим по темата с Евелина Славкова..

публикувано на 29.11.24 в 10:00