Циклите на сеизмична активност изключват силен трус в Пловдив

Земетресението от тази нощ беше със сила 4,6 по Рихтер и епицентър 2 километра североизточно от Асеновград.  Регистрираните вторични трусове са над 30, но с нисък магнитуд

Професор Емил Ботев, ръководител на департамент „Сеизмолозия“ в Националния институт по Геофизика, геодезия и география при БАН определи днешното земетресение в пловдивско със сила 4,6 по скалата на Рихтер като слабо.  

Специалистите очакват утихване на сеизмичната активност.  Само 4 от тези 30-тина труса, които се случиха след първия, са с магнитуд 2-2,5 по Рихтер.Това е така, защото познаваме развитието на този процес, който се свързва с епицентрална зона около  Крумово – Катуница, която се активизира четири пъти за последните три десетилетия.

 Доброто е, че сеизмичният процес са развива на голяма дълбочина, която е средно около 15 километра. Това не са повърхвостни събития, които са характерни за района на Чирпан. Трусът е бил вертикален. 

Проф. Ботев подчерта, че през последните десетилетия наблюдават цикличност на земетресенията средно през 5-6 години със сила 4-4,5  в пловдивско - маришката система. Това говори за разтоварване на системата. Възможно причина за това да е поредицата силни земетресения в района в началото на 20 век – в Пловдив, Чирпан и Поповица. Тези три труса преди 90 години са пораздробили тази повърхностна част на земната кора, която сега не издържа на бавно натрупващите се напрежения. 

Той даде за пример придвижването на Горно-тракийската низина, което е 1-2 милиметра годишно, докато в Гърция  е 35 мм годишно. И така натрупването на напрежения става по- бързо. Тук сме свидетели на едно постоянно разтоварване на тези напрежения и нашето предположение е, че много по- бавно ще се натрупат напрежения за силни земетресения каквито са били в миналото.

Сеизмолозите не намират връзка между земетресенията през последните часове в Йонийски море, Солунско и още няколко труса на остров Крит.