Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Честита Баба Марта!

| обновено на 01.03.18 в 09:42

На днешният първи март отбелязваме една от най-красивите български традиции- закичване с мартеници. 
Този чисто български обичай е уникален и без аналог по света. 
Легендата за мартениците идва преданието за хан Аспарух, когато той получил дар от сестра си под формата на китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червената багра била от кръвта на птицата, чийто крак бил наранен от конеца. Птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.    

Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец. 

В народните предания Баба Марта е олицетворение на месец Март и на пролетта.   Смята се, че нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. 

Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. 

През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето. 

Мартеницата е амулета на старите българи, който гони злото и привлича доброто. Тя се е смятала за поставянето на начало на нов живот (в българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белия – с женското, тяхното свързване означава зараждане на нов живот). 

Мартениците се свалят когато се види  цъфнало дръвче, щъркел или лястовичка. Тогава те се вързват за напъпила овошка. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

25 години "Ромео и Жулиета" в Паталеница

Новата продукция на Шекспирова компания „Петровден“ -  „Ромео и Жулиета: любовта като обред“ ще бъде представена премиерно тази вечер в село Паталеница  на традиционната открита сцена в училище "Константин Величков".    С постановката се отбелязват  25 години от първото представление на спектакъла. С него шекспировите театрални лета и се ражда..

публикувано на 01.08.25 в 10:26

В "Срещите" разговор за наследството на Елена Рьорих

В това знойно лято да си спомним за Елена Рьорих, една изключителна личност, която твърди, че всяка минута от живота ни има своето значение. С издателя Валентин Марков припомняме нещичко от живота на тази интересна дама - учен, мистик и философ.  Бъдете с Радио Пловди, интересно е..

публикувано на 01.08.25 в 10:05

Кметът прие съставите от фолклорния фестивал

Участниците в 29-я Международен фолклорен фестивал обмениха опит в традиционната среща при кмета Костадин Димитров.  С изрисувана гилза от военните действия в Украйна съставът от там направи препратка към ролята на културата в тежки времена. Гилзата е паднала в родния град на танцовата група и е гравирана с традиционни фолклорни мотиви от местен..

публикувано на 31.07.25 в 13:10

"Разстоянието" откри фестивала в Авиньон, Пловдив го очаква

Пиесата „Разстоянието“ от Тиаго Родригес откри фестивала в Авиньон на 7 юли 2025 г.  Този спектъкъл, с копродуцентството на Драматичен Театър Пловдив, ще се играе и на "Сцена на кръстопът"  на 17 и 18 септември. Гост в Авиньон бе директорът на театъра Сузана Арутунян - Василевска, която разказа за представлението във Франция и фестивалната..

публикувано на 31.07.25 в 13:09

Археолози разкриха древна кариера за производство на глина

Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..

публикувано на 30.07.25 в 09:06