За първи път в историята на българския театър се пише и поставя пиеса за поета Димчо Дебелянов. Премиерата на „Дебелянов и ангелите“ от Александър Секулов с режисьор Диана Добрева е на 23 март в Пловдивския драматичен театър. Пиесата не е документална, въпреки че в нея са включени писма на поета и текстове от книгата на проф. Валери Стефанов „Слепият градинар“.
Пиесата „Дебелянов и ангелите“ проследява последните 10 дни на Димчо Дебелянов на фронта, където е убит на 2 октомври 1916г. в Първата световна война. Той е на 29 години. Но това не е автобиографичен филм, а филм за сблъсъка на поета с войната и световния хаос, казва драматургът Александър Секулов.
За първи път на театрална сцена ще се види Димчо Дебелянов. Това е много трудна задача, защото той олицетворява символната фигура на поета. Ако Ботев олицетворява поета – революционер, Дебелянов е нежния лирик, с представата за белоцветните вишни, за майката, за Черната песен, и в представата на българския народ, тихият лирик, лирикът – това е Дебелянов. Още по трудно става, когато трябва да покажем последните му дни и играта на съдбата, когато той оцелява няколко пъти, излекува се от граната, малария, разминава се с отпуската си, която дават на друг и се стига до неговата смър и оттам до безсмъртието. Тогава той е абсолютно неизвестен поет, няма издадена стихосбирка, тя излиза 4 години след смъртта му и оттогава той е изумително популярен.Така че битката на поезията с войната и живота е спечелена. И това е ключова фрама за представлението
Режисурата е на Диана Добрева, която след „Вълци“ за втори път поставя пиеса на пловдивска сцена по драматургия на Александър Секулов. Това е един от любимите ми български поети, той дори е най-близък до мен като светоусещане.
В ролята на Димчо Дебелянов след кастинг е актьорът Ненчо Костов, завършил НАТФИЗ през 2017г. в класа на проф. Ивайло Христов. Сега е в трупата на варненския театър, но е участвал в постановката на Народния театър като Петър в „Последното изкушение” от Никос Казандзакис с режисьор Веселка Кунчева. Много прекрасно светло момче, изумителен актьор, който тепърва ще се развива, но това ще се види и в този спектакъл, казва Диана Добрева. Той носи онази светлина, порив и чистота, която е имал Дебелянов/.
За Александър Секулов онова, което променя представата за Дебелянов е, че той излиза от вглъбеността и мелангхолията и става поет – воин.
В спектакъла са включени и писма на Дебелянов до неговите четири възлюбени, но доминанта са 10-те дни на фронтовата линия. Оказва се , че ролите на по- младите актьори като воюващи ги е затруднило, защото те нямат опита на казармата и не знаят дори как се прави кръгом, нито как се държи пушка .
В представлението е спазена реалността но военните дейтвия, запазена и историческата истина, без да е документална.
Паралелите с днешното време са изключително акатуални. Днес е същото - вакханалии на идеологии и похарчване на отделния човек. Европеецът се разглези от мир и ако трябва да воюваш за фикция като Родината, кой ще отиде ? Онези хора са били с друг кодекс и това не е евтино патриотарство.
Александър Секулов: Поезията не може да нахрани един народ, но може да осмисли живота на цял един народ, може да отбележи върха на негово сърце, на неговия разум.
Диана Добрева: Срещата с Дебелянов отне от мен много суети, успокои ме и ми даде много светлина, с която смятам да продължа...
Репортажът е в звуковия файл.
В утрото на 24 май "Срещи"- те припомнят, че датата 24 май е преклонение пред словото, сътворението на буквите, вярата в духовното, в ъзскресение на общността. Но и питат и как така от хора, зазиждали ръкописи в темелите на църквите за здравина някога, днес стигнахме до свят от желязо? Стари омрази са влезли в съюз с новите технологии?!..
„Слънцето сред малките звезди” – с този израз на флорентинеца Данте” наричат във Венеция своя велик художник Тициан. Казват му също „божественият”. Той преживява цял ренесансов век, вижда всичко, но времето не му стига и да нарисува всичко. Да, жаждата на Тициан за рисуване е огромна – както и жаждата му за живот. Той неслучайно е смятан за..
Тази година се навършват 1170 години от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, дело на светите братя Кирил и Методий. По този повод 2025 г. е обявена за Година на глаголицата, отбелязвайки значимостта на това културно постижение за славянския свят и европейската цивилизация. Нашите книжовни хранилища за съжаление не притежават..
Днес в парка на Аграрния университет – Пловдив ще бъде отбелязан 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост; Надсловът на празника е „Аграрен университет – Букет от националности; Очарованието на растенията.“ През настоящата година вузът съчетава празника на българската книжовност с вече традиционната..
В навечерието на 24 май Народната библиотека „Иван Вазов“ ще издава безплатно читателски карти. Днес през целия ден ще бъдат издавани безплатни карти на новите читатели, на потребителите, чиито карти изтичат до края на месеца, както и на притежателите на карти с вече изтекъл срок. В Детския отдел на 23 май също ще бъде безплатно..