Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кайсиите и прасковите страдат най- много в студената пролет

Пролетта дойде със сняг и ниски температури. Синоптиците очакват динамично време, а то е опасно за някои видове овощни дръвчета. Колко голям е рискът обяснява проф. Валентина Божкова- зам.- директор на Овощарския институт в Пловдив.

Нетипично и опасно ли е времето сега за растенията, които са в период на развитие?

В момента цъфтят костилковите овощни видове – вече масов цъфтеж при джанките, бадемите цъфнаха, кайсиите цъфтят, прасковите почти са цъфнали. Опасно – да, нетипично – не.  Това е типично време за сезона, защото е доказано от многогодишни наблюдения, че последните мразове в района на нашата страна настъпват някъде през първите десет дни на април. Дотогава можем да очакваме слани, мразове, които разбира се могат да имат пагубни последствия за овощните дръвчета, за цветовете.

А сега за тези цъфнали  вече дръвчета опасно ли е времето и тези температури?

За съжаление е опасно. Вече дърветата се развиват, както казах някои са в масов цъфтеж, други са предцъфтежно и това е много опасно, защото в тази фаза на развитие  те  вече не са така студоустойчиви както през зимните месеци и температури от минус 2 – минус 3 градуса  могат да бъдат пагубни.

Имате ли вече сигнали, земеделски стопани, които ви търсят за консултация, знаете ли къде какво се случва?

Да, имаме вече сигнали, имаме и собствени наблюдения. Установихме, че голяма част от кайсиевите сортове в района на Пловдив са измръзнали още през първите дни на март, когато паднаха големия сняг и много ниските температури, ако не ме лъже паметта минус 15 градуса беше в региона на Пловдив.

100 %  ли са измръзнали?

Има сортове, които са 100 % са измръзнали, има и такива, които се държат. Трябва да знаете, че измръзването е многофакторно – от фазата  на развитие, в което се намира, от климата, от релефа, в който са, а също има и един  биологичен потенциал , заложен в сортовете, така че при еднакви други условия различните сортове се държат по различен начин, което е добро разбира се за стопаните, защото има и по-студоустойчиви видове. Но за съжаление кайсиевата реколта е компрометирана – има такива данни от Русенска област, там доста са измръзнали кайсиите в този мартенски студ. Сега предстоят 20 дни, които ще бъдат много динамични – очакват се и минусови температури, очакват се и слани, дано да не случат, но ако се случат това ще бъде пагубно. Имаме обаждане от сливенско, от производители за измръзнали праскови.

В нашия регион черешите са най-очакваният пролетен плод. Има ли опасност за тях?

Засега е рано да се безпокоим, засега нещата са наред, но имайте предвид, че следващите 20 дни всичко ще напредне като фаза на развитие, като цъфтеж и като динамика времето ще си остане такова, така че не можем да кажем какво ще се случи, можем само да се надяваме, че няма да случат поражения за съжаление както през последните години в началото на април. Миналата година дори си спомняте през април се случиха такива студове и  мразове, че ябълките в Кюстендил измръзнаха. Ябълките е култура, която не измръзва така лесно, защото е типична за нашите ширини, но това дори се случи.  Така че нищо не можем да прогнозираме, можем само да се надяваме, че няма да имаме поражения.

Вие сте специалист в Овощарския институт, но други култури освен овощните дръвчета застрашени ли са в този сезон сега?

Не, в този сезон най-уязвими са овощните дръвчета, защото те цъфтят, а цветовете е доказано, че не понасят по-ниски температури, до минус 2 градуса биха могли да понесат, но по-ниски температури биха била пагубни. Освен това имайте предвид, че когато има дъждове, когато има по-ниски температури дори и да са здрави цветчетата има опасност да не бъдат опрашени – пчелите не летят под 12 градуса,  а пък знаете, че те са основните помощници благодарение на които консумираме плодове. Ако не се извърши опрашването, няма да има оплождане, няма да има плодове.

Има ли какво да се направи и покрай промените в климата включително вървим ли към време, в което ще трябва да се променят сортовете? Вие споменахте, че има по-устойчиви сортове.

Изборът на правилен сорт е много важен. Може би от там се стартира за овощната градина. Ние винаги съветваме производителите да четат реклами, но да не им се доверяват напълно, защото описанието е едно, а проявата е друго. Всички казваме и се стремим към по-късно цъфтящи сортове. Аз бях неприятно изненадана, че късно цъфтящите сортове в моята колекция кайсии, които са от румънски произход и са много близо по ареал до нас тотално са измръзнали – над 97 %, а други сортове имаха цветове, не бяха измръзнали. Ето, това е,  трябва да се доверяват производителите повече на изследователите, те работят за тях, те работят именно затова да им предложат сортове, подходящи за региона. Няма такива, които да са подходящи за всички региони. Има такива, които са подходящи за конкретните условия, трябва да се избират други сортове. Аз не случайно държа връзка с производителите от североизточния регион, от други региони и когато си сравняваме данните има изключително голяма динамика. Това е положително, защото природата е заложила това, че плодове все пак трябва да се получават и затова толкова сортовете се различават. Природата е мъдра и тя няма да позволи  всичко на 100 % да бъде унищожено.

Има препарати, които са разработват на базата на растежни стимулатори, на базата на масла, на базата на комбинации на микроорганизми. Разбира се, панацея все още не е открита, но се работи, някои стопани са доволни, други  не толкова. Има и много стари методи като задимяване със слама, има и микродъждуване. Да, както се казва производителите не са безпомощни – имат възможност да избират между много възможности и все пак трябва да кажем, че основният фактор е климатът, няма как.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03