Оправдаха ли се големите очаквания между Турция и ЕС? Как резултатите от нея ще рефлектират върху геополитическото статукво? За срещата във Варна на върха между Турция и ЕС, Антония Попова разговаря с проф. Марин Русев, геополитически анализатор.
Тук се смесват много неща свързани с понятия, като тълкувания за демокрация и авторитаризъм. Аз искам да погледнем на тези понятия по друг начин. Сегашният ръководител на турската държава много често е обвиняван в антидемократично поведение. Трябва да помислим върху това, кой е Ататюрк, кой е Кенан Еврен? Проевропейски настроени, но управляват с диктат. Ердоган управлява чрез избори, но нас ни дразни стова, че е против Европа. Много е важно да се разглежда конюнктурата като временно явление, важно е да не губим ориентация в политиката, като търсим дългосрочните елементи. Конюнктура е, че Ердоган е на 64 години, той очевидно е уморен и управлява 15 години. Конюнктура е, че неговият най-голям политически противник е на 77 години, и дърпа конците от Америка. Конюнктура е, че Бойко Борисов управлява 10 години с прекъсване, от гледна точка на дългосрочност. Според мен, важна конюнктурна особеност е, че може би срещата във Варна може да се тълкува като един от най- големите успехи на външната политика на България. Не бих се съгласил, че резултатите от срещата предопределят, дали тя е добре замислена и проведена, или не. Конюнктура е изказването на Румен Радев, защото ако на карта е поставена европейската сигурност, сигурността на България, не е най- подходящият момент да се повдига този изключително важен въпрос. Сега трябваше да се успокои напрежението между контитента и на-близкия и съсед. От тази гледна точка мисля, че в продължение на опита чрез конюнктурата да ръзсъждаваме, очакваме отстъпки. На Европа не и струва да започне първи стъпки. Европа е в по- тежка позиция, защото Турция демонстрира единна, авторитарна позиция. Очевидно е, че ЕС трудно може да излиза с категорични мнения, без да се съобразява с интереса на България, да следва само интереса на Нидерландия.
Интервюто с проф. Марин Русев е в звуковия файл.
Четирима души получиха званието „Добър човек“ в рамките на 14-тата кампания „Пловдив – град на доброто“. Те бяха наградени от кмета Костадин Димитров на церемония в Заседателната зала на Община Пловдив. В категорията „ Добротворчество “ бе отличен Галин Видев за организираната от него акция „Дари предмет не за смет“ в помощ на болни..
Как подадената оставка на Кирил Петков като съпредседател на "Продължаваме промяната" и като депутат ще се отрази на процесите вътре в коалицията и на политическия живот в страната, коментира в програма "Точно днес" социологът доц. Алексей Пампоров. Според него това е доста закъсняла оставка, която Кирил Петков може би е трябвало да подаде още преди..
31 000 са официално регистрираните наркомани у нас – съобщи в интервю за Радио Пловдив психологът Мирослава Димитрова от Превантивно-информационния център към Общински съвет по наркотични вещества в Пловдив. Страната ни е на пето място по смъртност в Европа при злоупотреба с наркотици на хора под 25 години – изтъкна..
Поне засега лятото не носи успокоение по отношение на цените. Според икономиста Румен Гълъбинов това, което става в България в момента с цените на някои стоки, не е изолиран случай в сравнение с цяла Европа и различни други държави, също от Европейския съюз. Т.е. има както сезонни и външни фактори, така и натиск върху пазара на някои от масово..
Удачно ли е предложението на МОН за нов формат на изпитите по математика след седми клас , в който да се включат въпроси от предметите физика, химия и биология? Темата развълнува много от родителите, които си притесниха, че освен уроци по математика, децата им ще трябва да ходят и по тези предмети. До колко удачен е този вариант?..
Разкъсана облачност
Ясно