Не съм убеден, че вярващите у нас са искрени

Близо 3.2 милиона пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог, а 2.8 милиона се самоопределят като истински религиозни, показват данни от националното представително изследване "Политически и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл", последната вълна от което е между 9 и 16 март сред 772 души, както и от редовното глобално изследване на Световната асоциация "Галъп интернешънъл". Изследванията са независими от външно финансиране.

По света 62 процента от хората по света се определят като религиозни, 25 на сто се определят като нерелигиозни, 9 на сто избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.

58 на сто твърдят у нас, че вярват в Бог - близо 3.2 милиона души. По света пък те са 71 процента. Всичко това поставя България под средните нива на религиозност в глобален мащаб, макар и без крайности, коментират социолозите. Според тях изводът е, че самоидентификацията "източноправославен" не означава задължително вяра в Бога или реална религиозност. Вярата в Бога пък остава по-скоро лична, отколкото институционализирана - ако се съди по общественото отношение към Църквата.
Църквата у нас се ползва с високо доверие на фона на повечето институции, макар че и недоверието не е малко (41 на сто сега заявяват доверие, а 36 процента - недоверие). Години наред доверието остава на нива над 40 процента, достигащи и до над 50 на сто и е трайно по-високо от недоверието. Това е добре на фона на останалите институции у нас. Изборът на патриарх Неофит през 2013 г. повиши доверието, но различни скандали в годините след това очевидно влияят и водят до моментни колебания и амортизиране на популярността на Църквата, коментират социолозите. Те обаче отбелязват, че, когато става дума за доверието в Църквата у нас, следва да се отчита, че в страната ни живеят представители и на други вероизповедания, че определящата роля на религията в редица европейски общества постепенно намалява - включително и в нашето общество. Не бива да се пропуска и влиянието на режима преди 1989 г., който минимизира обществените функции на Църквата, допълват от "Галъп".

За вярванията, конспирациите и суеверията на българите ще разговаряме в първия ден от Страстната седмица - Велики понеделник, с проф. Христо Матанов, бивш директор на Дирекцията по вероизповеданията, сега преподавател в СУ "Свети Климент Охридски".

Не съм убеден, че определящите се като вярващи са искрени в изследването. Църквите и джамиите са празни. Спазва се само ритуалния дял от вярата. И това не е от вчера. И не е задължително атеизъм.

Според него в по-високо технологични нации като САЩ теорията за създаването на света от Бог е много популярна. Следователно технологията не е определяща във формирането на съзнанието. Суеверията са част от християнството – като приемат вярата, българите са езичници, с много езически ритуали.

Много българи не правят разлика между православие и етническа принадлежност. Аз съм българин за тях е – аз съм християнин, смята професорът. Не вярвам в тайни общества, които предопределят подредбата на Света. Които вярват в това – няма да им се отвори парашута.