Основателят на Института за изследване на близкото минало проф. Ивайло Знеполски смята, че Комисията по досиетата /КОМДОС/ върши много полезна работа и нейната дейност трябва да продължи. Според него и сега се разкриват страници от нашето минало, които биха останали неизвестни.
Мнението на професора, е че КОМДОС няма вина за целия този шум от оповестяването на информацията, защото спазва регламента и публикува. Оттук-нататък работа на изследователите и медиите е да изучават досиетата и да ги разкажат.
Досието на Юлия Кръстева е сред забравените и изцяло съхранено. Хората могат да го прочетат и да интерпретират и нейното поведение, и методите на действие на ДС, твърди още Знеполски и добавя, че при нас липсва спокоен разговор, в който да бъдат разграничени емоцията от фактите.
Досието показва, че един утвърден млад учен с бърза и успешна кариера, получил на 30 години световна слава, привлича вниманието на ДС още тук. Те са я пуснали да замине с идеята, че тя може да свърши някаква работа. Пускат я с условието, че няма да се жени и ще се върне. После й припомнят ангажиментите, а тя знае, че не може да се спаси от тях и започва започва опасна игра с тях. Без да е подписала, без да е написала, без да е дадено писмено съгласие, тя получава картон, търсят я, задават й въпроси. Проявила е слабост, но залогът е голям - семейни отношения, кариера. Тя е субект – обект на наблюдението.
Според професор Ивайло Знеполски случаят "Кръстева" показва ужасното лице на ДС, която влиза в личното ти пространство, шантажира те, изнудва те. Това е комплексна ситуация, в която тя се опитва да играе и да ги надхитри, а те си вършат работата, защото има командировки, заплати и т.н. Не бива да се лишаваме от това интелектуално наследство, което тя е оставила за страната ни. ДС и в големия интелектуалец вижда фигурата на дребния доносник. Това е най- омерзителното в това досие. И това е едно разкритие за системата, което дължим на КОМДОС.
Основателят на Института за близкото минало вижда напоследък завръщане на интереса към недалечното минало на страната ни от страна на младите хора и желание от тяхна страна истината да бъде разбрана.
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..
Студент по теология от Карлово е тазгодишният носител на поименната стипендия „Братя Евлогий и Христо Георгиеви“, която ежегодно се присъжда от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четвъртокурсникът от Богословския факултет Младен Иванов получи наградата си навръх патронния празник на университета лично от ректора проф. Георги Вълчев...
"Обръщането на посоката след отказа на Бойко Борисов да е премиер, е ясна. Ако не се случи нещо извънредно, това означава само и единствено нови избори, което би означавало някакво облегчение за изход от патовата ситуация". Това заяви политологът и университетски преподавател доц. Александър Христов. По думите му, комуникационните сигнали веднага след..
Разкъсана облачност
Предимно облачно