Основателят на Института за изследване на близкото минало проф. Ивайло Знеполски смята, че Комисията по досиетата /КОМДОС/ върши много полезна работа и нейната дейност трябва да продължи. Според него и сега се разкриват страници от нашето минало, които биха останали неизвестни.
Мнението на професора, е че КОМДОС няма вина за целия този шум от оповестяването на информацията, защото спазва регламента и публикува. Оттук-нататък работа на изследователите и медиите е да изучават досиетата и да ги разкажат.
Досието на Юлия Кръстева е сред забравените и изцяло съхранено. Хората могат да го прочетат и да интерпретират и нейното поведение, и методите на действие на ДС, твърди още Знеполски и добавя, че при нас липсва спокоен разговор, в който да бъдат разграничени емоцията от фактите.
Досието показва, че един утвърден млад учен с бърза и успешна кариера, получил на 30 години световна слава, привлича вниманието на ДС още тук. Те са я пуснали да замине с идеята, че тя може да свърши някаква работа. Пускат я с условието, че няма да се жени и ще се върне. После й припомнят ангажиментите, а тя знае, че не може да се спаси от тях и започва започва опасна игра с тях. Без да е подписала, без да е написала, без да е дадено писмено съгласие, тя получава картон, търсят я, задават й въпроси. Проявила е слабост, но залогът е голям - семейни отношения, кариера. Тя е субект – обект на наблюдението.
Според професор Ивайло Знеполски случаят "Кръстева" показва ужасното лице на ДС, която влиза в личното ти пространство, шантажира те, изнудва те. Това е комплексна ситуация, в която тя се опитва да играе и да ги надхитри, а те си вършат работата, защото има командировки, заплати и т.н. Не бива да се лишаваме от това интелектуално наследство, което тя е оставила за страната ни. ДС и в големия интелектуалец вижда фигурата на дребния доносник. Това е най- омерзителното в това досие. И това е едно разкритие за системата, което дължим на КОМДОС.
Основателят на Института за близкото минало вижда напоследък завръщане на интереса към недалечното минало на страната ни от страна на младите хора и желание от тяхна страна истината да бъде разбрана.
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Значителна облачност със сняг