Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Липсва разказът на хората, приели доброволно да са агенти на ДС

Спекулира се с фактите около досието на професор Юлия Кръстева. Чух какви ли не глупости от хора, които нямат представа от Закона за досиетата и от същността на проблема. 

Коментарът направи пред Радио Пловдив Екатерина Бончева - член на Комисията по досиетата. Тя обясни, че досието на професор Кръстева се огласява сега, защото през 2016-та година Народното събрание е разширило обхвата на проверките за публични длъжности и дейности преди 2006-та година. Кръстева е била член на редакционния съвет на Литературен вестник през 95-та и затова при новата проверка името й излиза. 

Това е голата истина и всякакви спекулации, че участваме в световен заговор на чужди служби и подобни са разговори на  невежи хора.

Бончева заяви, че в досието на Кръстева има преномерирани страници, което означава, че то не е в класическия си вид, но не е първото подобно.  В него има всички изискуеми по Закона атрибути за принадлежност към ДС. Ние не се произнасяме как е работила и какво е работила. Заради публичния интерес го публикувахме. При нея има повече от минималните задължителни атрибути. Не се произнасяме за нейните качества, за академичната й кариера, нито за нейната човешка история. Хората трябва да мислят с главите си.

ДС е била зловещ апарат, зловеща машина на комунистическия режим, категорична е Екатерина Бончева, но добавя, че трябва да се прави разлика  между хората, които са били вербувани под натиск или при заплаха за живота, и тези, които са го направили доброволно. Законът не може да се произнесе за това. Чрез Закона не можем да разделим хората на жертви и кариеристи.

Според нея ние чуваме два типа разказ. Първият е на вербовчиците и щатните служители. За мен това е по- голямото зло в сравнение с агентите. Техните разкази са героични, а освен това са на позиции. Вторият разказ е за жертвите. 

Бончева смята, че не сме чули разказите на хората, които без заплаха или натиск, а заради кариерното си развитие доброволно са поели сътрудничество към бившите служби. Тогава ще можем да направим разликата. 

Втората причина да не можем да различим жертвата от кариериста е, че част от досиетата са унищожени. Ако беше запазен този архив, както беше запазен в Германия, тогава можеше да е различно.

Естественото бъдеще на КОМДОС е да стане Институт за паметта.  Затова обаче трябва да има много добра юридическа експертиза, много добър опит, а не да се приема Законопроекта на БСП, който наричам Закон за закриване на Комисията по досиетата. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, ден!" с режисьора Петър Одажиев

Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър  Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември.  Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...

обновено на 22.11.24 в 16:47
Георги Киряков

Политическият процес е блокирал заради "домовата книга"

Все повече започва да се утвърждава идеята, че  блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след  ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да  не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели.  Каква е..

публикувано на 22.11.24 в 16:15

Оставаме предпазливи оптимисти за сухопътния Шенген

Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември.  Юлиана Николова от Портал..

публикувано на 22.11.24 в 15:59

Лидерско лицемерие пречи на партиите да се разберат

 "При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен  експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..

публикувано на 22.11.24 в 11:22

Енергетиката ни е болна и ако не я оздравим, ще страдаме

България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна.  "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..

обновено на 21.11.24 в 16:39