Спекулира се с фактите около досието на професор Юлия Кръстева. Чух какви ли не глупости от хора, които нямат представа от Закона за досиетата и от същността на проблема.
Това е голата истина и всякакви спекулации, че участваме в световен заговор на чужди служби и подобни са разговори на невежи хора.
Бончева заяви, че в досието на Кръстева има преномерирани страници, което означава, че то не е в класическия си вид, но не е първото подобно. В него има всички изискуеми по Закона атрибути за принадлежност към ДС. Ние не се произнасяме как е работила и какво е работила. Заради публичния интерес го публикувахме. При нея има повече от минималните задължителни атрибути. Не се произнасяме за нейните качества, за академичната й кариера, нито за нейната човешка история. Хората трябва да мислят с главите си.
ДС е била зловещ апарат, зловеща машина на комунистическия режим, категорична е Екатерина Бончева, но добавя, че трябва да се прави разлика между хората, които са били вербувани под натиск или при заплаха за живота, и тези, които са го направили доброволно. Законът не може да се произнесе за това. Чрез Закона не можем да разделим хората на жертви и кариеристи.
Според нея ние чуваме два типа разказ. Първият е на вербовчиците и щатните служители. За мен това е по- голямото зло в сравнение с агентите. Техните разкази са героични, а освен това са на позиции. Вторият разказ е за жертвите.
Бончева смята, че не сме чули разказите на хората, които без заплаха или натиск, а заради кариерното си развитие доброволно са поели сътрудничество към бившите служби. Тогава ще можем да направим разликата.
Втората причина да не можем да различим жертвата от кариериста е, че част от досиетата са унищожени. Ако беше запазен този архив, както беше запазен в Германия, тогава можеше да е различно.
Естественото бъдеще на КОМДОС е да стане Институт за паметта. Затова обаче трябва да има много добра юридическа експертиза, много добър опит, а не да се приема Законопроекта на БСП, който наричам Закон за закриване на Комисията по досиетата.
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Значителна облачност със сняг