Трябва консенсус за промяна в закона за вероизповеданията

Проф. Матанов подчерта, че без политически консенсус, промените в този закон се обезсмислят. Ако   няма политически консенсус и  консултации с основните вероизповедания той няма да бъде приет. 

Той  определи като "странно" политическото разделение по въпроса  / управляващите от ГЕРБ подкрепиха законопроекта на ДПС и БСП, а не на съуправляващите от ПФ, които внесоха в НС законопроекта / . И такива странни разделения политически патриотите на една страна, пък части от управляващата коалиция, пък тя чрез свой представител подписа законопроект с ДСБ и ДПС, мисля, че нещата много се объркват. Няма да стане така.

 Въпросът е, че този закон трябва да бъде приет с консенсус, иначе става безсмислен. И без това религиите много се политизират въпреки конституционното постановление, че е забранено, те се политизират и никой не може да контролира отказа от политизация. 

Проблемът в България не е, че няма закон. Матанов е категоричен, че е необходима промяна в Закона за вероизповеданията, защото промените от 2002 г. не са достатъчни, и така е останал " законецът от 1952г.". А има нужда от  осъвременяване.

По основното предложение в проектозакона за спирането на финансирането на религиозните деноминации от чужбина, Матанов е категоричен, че това трябва да се прекрати, както е  сега у нас, като даде пример с имамите, които  получават заплати от турския ДИАНЕТ/ турската дирекция по вероизповеданията /. Но, подчерта той, това държавно субсидиране, трябва да бъде  и за останалите малки деноминации, които едва ли събират повече от един процент. . Ако направите една проста сметка ще видите, че това са много малко хора. Това не би нарушило бюджета. Те са такива величини, че няма да се отразят на цифрите след запетаята. 

Но финансирането от чужбина под тази форма би трябвало да се спре. Аз пак казвам, те помощи могат да получават и законът го позволява, обаче не да получават заплати, това е нещо съвсем друго, това означава пряка зависимост. 

Матанов даде пример и с някои европейски държави, в които е приет задължителен данък, с възможност, ако някои не желае да се определи към религиозна деноминация, този данък се препраща към други социални сфери, както е в Италия.  Друг е въпросът, че технологията е много сложна по какви критерии да се направи това. Има европейски държави, където критериите са сходни – изчислява се процент от населението, което е привърженик за дадена религия. Дали в България като малка страна важи това обаче е друг въпрос. За една Германия, която е 90 милиона, вероятно става, тъй като да се събере 1 или 2 % не е проблем в отделните лендери. В България е проблем.

Проф. Матанов коментира и решението на Светия синод на БПЦ да не изпраща свои представители за отбелязването на 1000-годишнината на Охридската архиепископия. 

Цялото интервю с проф. Матанов е в звуковия файл.