Истините за промените в климата са много. Само с едно изречение не може да се каже какво се случва с него. Промените са многозначни и се изразяват по много различни начини, но най- характерното е, че имаме повишена честота на екстремните прояви на времето, свързани с промените в климата.
Тя определи като най- песимистичен сценарий прогнозата, че през 2 100 година температурите на Земята ще се повишат със 7 градуса. Има огромни основания да бъдем прекалено нащрек със случващото се. Още сега, между 2020 - 2030-та година, можем да имаме повишаване с повече от критичните градус и половина - два, което ни поставя пред огромни предизвикателства дори за оцеляването ни.
Според нея противодействието на случващото се трябваше да е започнало още през 92-година с Рамковата Конвенция на ООН за измененията в климата.
Йотова посочи, че политиките за промени в климата са свързани с огромни политически и икономически интереси, които не отразяват обществения. Проблемите са много и комплексни и това, което всеки трябва да знае е, че промените в климата ще ни влияят все повече и то в отрицателния смисъл. Поне ако можем да намалим тяхното вредно въздействие върху нас самите.
Мисията да ограничим въздействието от промените в климата е възможна, но трябва да става със съвместните усилия на всички, смята климатологът. Затова е хубаво да има образователна и обучителна дейност за реагиране при кризисни ситуации като дейността трябва да стане и превантивна.
България е сред най- засегнатите страни от глобалното затопляне, защото се намираме на границата между два климатични пояса - умерения и средиземноморския, а с промените в климата имаме настъпление на север. Сега при нас климатът търпи промяна към средиземноморския климат, но на моменти през лятото има и елементи на тропически климат. От години имаме проблеми със засушаване като Странджа например, където има големи поражения.
Антоанета Йотова бе критична към политическата класа у нас, защото е нужно с бързи темпове да се предприемат действия за адаптиране към случващите се промени.
Възстановеният по антични образци воден часовник на Сахат тепе от днес отново отмерва времето. Такъв е имало в подножието на хълма през 193 г. след Христа. След възстановяването му той е разположен в непосредствена близост до Радио и телевизионната станция на тепето. Изработен е от пловдивския майстор на камбани Виктор Лимонов, който е осмо..
Първият гост в новия сезон на рубриката „Добро утро, ден“ е певицата Деси Добрева. Родена е в семейството на инженери. Завършва Училището по изкуства „Добрин Христов“ със специалност пияно. Певческата й кариера започва, когато е на 17 години във варненско певческо студио. По-късно учи в Българската музикална академия „Панчо Владигеров“. Дълги..
Жители на Труд излизат тази неделя на втори от серията безсрочни протести, с които настояват за удължаване на маршрута на рейсовете по линия 1 и те да стигат до селото. В рамките на един час – от 15 до 16 часа те частично и за кратко ще затварят Карловско шосе до колелото за Строево. Живеещите в Труд от години настояват да се удължи маршрута..
Българските общини искат ВиК дружествата да станат общински. Така поддържането на водопреносната мрежа и услугата за гражданите ще са по-добри, заяви в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е член на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Той посочи, че общините получават средства не..
Велопоход за здраве и по повод Световния ден на сърцето – 29 септември ще се проведе на Гребната база в Пловдив. Организатор е Отделението по Кардиохирургия на УМБАЛ „Пълмед“, както и велоклубовете „Крива спица и „7Хилс“. Пловдивският митрополит Николай, който е председател на болничното настоятелство, ще благослови старта на участниците...