Граждани протестираха пред Синодалната палата в столицата срещу решението БПЦ да не изпраща свои представители в Македония по случай честването на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия. Протестиращите настояват Светият синод на БПЦ да преразгледа своето решение, защото според тях то е антидържавно. Протестиращите смятат още решението на Светия синод за повлияно от външни интереси, визирайки по-специално Руската православна църква.
В интервю за Радио Пловдив преподавателят в Богословския факултет на Великотърновския университет доц. Свилен Тутеков коментира, че решението на Светия синод да не участва в планираното съвместно честване на 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия е съобразено с каноническата реалност, която съществува в момента.
Той поясни, че честването на празника от една страна се чества в Македония, но от друга страна, имаме също такова честване, организирано Сръбската православна църква, в чийто диоцес има канонична структура, наречена Охридска архиепископия. Затова и въздържането на Синода да участва в този празник е трезво.
Историческите аргументи в едната или в другата посока трябва да се претеглят с оглед на актуалната канонична ситуация, т. е. това е фактическо канонично състояние, което не може да бъде заобиколено и с оглед това аз смятам, че въздържането от страна на Светия синод да изпратят представител е разумно, добави доц. каза Тутеков. Според него призивите на гражданското общество за съвместно участие в празника за годишнината от Охридската архиепископия в тази ситуация са меко казано странни.
Той смята, че за да се инициира такъв диалог от страна на нашата църква, се изисква съобразяване с общоцърковната канонична ситуация. Това е нещо, което ние не можем да заобиколим. Второ, този процес не започва от днес, този процес върви от дълги години. В Ниш 2000 г. имаме подписано споразумение, което след това се проваля. След това Македонската православна църква има опит да се обърне към Вселенската патриаршия да бъде призната като църква-майка, а сега към Българската православна църква, т. е. ние слагаме на масата само историческите аргументи и според мен по тоя път няма да стигнем кой знае докъде. Има още нещо, което за мен е много важно – след събора в Крит през 2016 г. ние се намираме в една деликатна ситуация, тъй като отказахме като църква да отидем на този събор и да участваме в него, а той е най-големият събор на православната църква.
От тази гледна точка стои въпросът нашата църква в какво положение е, какъв авторитет има международен, междуцърковен, т. е. до каква степен има ресурса да инициира такъв диалог и да поставя решаването на такъв казус какъвто е казусът с Македонската православна църква.
Доц. Свилен Тутеков подчерта, че всичко това са канонични обстоятелства, които изискват не само исторически аргументи, а и анализ на сегашната ситуация. Скептичен съм към ентусиазма и дори екзалтацията, с която отделни фактори от гражданското общество и политически фактори подхождат към този проблем. Процесът е двупосочен. Всяко едно решение трябва да се обяснява, трябва да се артикулира, да се обяснява по един по-смислен начин.
Според него в и в други и настоящия казус се виждат изказвания и патетика, които са абсолютно несъобразени с църковната логика, с църковната ситуация и с църковната действителност. Затова имаме такива импровизации, които надделяват – ту исторически, ту политически, които според мен не са полезни за, пак казвам, за търсене на църковните решения. В църквата нещата си имат своята логика, нещата не стават понякога толкова бързо както на нас ни се иска и колкото сме свикнали да виждаме в сферата на политическото и трябва да се съобразим с тази логика. Тук стои и въпросът държавата да не изисква от църквата прекомерни неща, които самата тя не познава, защото самата държава не познава добре логиката на процесите, които се случват в църквата и понякога иска от църквата това, което няма как да се случи по начина, по който се решава в сферата на политическите и междудържавните отношения, каза в заключение доц. Свилен Тутеков.
Цялото интервю с доц. Свилен Тутеков може да чуете в звуковия файл.
Съвместната кампания е между МБАЛ - Пазарджик и общината, а инициатор е д-р Димитър Бакалов, заместник-началник на Спешното отделение. " Тази кампания се роди от идеята да успеем да предоставим медицинска помощ в малките населени места, особено за хората, които са трудно подвижни. Получих пълна подкрепа от директора на болницата д-р Красимир..
Спешни законови реформи, по-голям контрол от страна на държавата и право на коопериране на малките производители. За това настояват членовете на Българската аграрна камара, която пое ангажимент да опише нелоялните търговски практики по цялата верига на доставки. "Като Аграрна камара този проблем го поставяме от миналата година и тогава, по..
Според предложения проектобюджет за 2025 година и финансовия план за следващите три години България влиза в дългова спирала, смята преподавателят по икономика и финанси проф. Красимир Петров. Дълговете ще достигнат през тази година 60 млрд. лева, догодина 70 млрд. лв, следват 80 млрд и след това 87 млрд. лева. България затъва в бясна скорост в..
Ръководството на "ЕВН България" (EVN) възрази остро срещу приетия на второ четене от Народното събрание Законопроект за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия, останали без ток в периода 21-31 декември 2024 г. включително. "Изненадани сме от приетото вчера в парламентарната Комисия по енергетика и днес в..
Техническият университет – филиал Пловдив отваря 12 от най-съвременните си лаборатории за практически упражнения на ученици от 58 училища в Южен централен район . Инициативата „Час в лабораторията: иновации в действие“ ще даде възможност – чрез открити уроци и практики, ученици от 11-ти и 12-ти клас и техните учители да надградят знанията си..