Срещата между европейските лидери и шестте страни от Западните Балкани е събитие, което поражда много въпроси, не един. Има немалко знакови моменти, които пораждат тези въпроси и аз бих искал да ги формулирам по някакъв начин. Първо, никога досега Балканите не са били толкова много във фокуса на прожекторите, по повод позитивни събития и намерения. Второ, никога досега България не е получавала толкова голямо европейско и световно внимание. Освен това никога досега ГЕРБ и Бойко Борисов не са получавали толкова голям кредит на доверие. Но това могат да бъдат много лесно променени въпроси, много лесно те могат да се окажат конюнктурни новини и много бързо могат да отшумят под натиска на други събития, на други процеси. Това подчерта георолитическият анализатор и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. д-р Марин Русев.
Мисля че трябва да се обърне много повече внимание не на конюктурата, а на дългосрочни вектори и да сме наясно, да можем да си отговаряме като общество, нямам предвид само българско и балканско общество като цяло, но да си отговорим на някои дългосрочни въпроси като: наистина ли Балканите са готови за такава промяна, наистина ли България е способна и готова да лидира на Балканите, например готова ли е БСП да продължи, ако се окаже, че е спечелила изборите например с т.н. Патриоти в коалиция?
Дългосрочна ли е промяната в страна като Македония, или страна като Сърбия, възможен ли е обрат във вътрешната политическа обстановка в тези страни и съответно - на външната политика на тези страни? Задавам този въпрос, защото трябва да сме наясно – дали страна, която неотдавна арестува български медици в Босилеград е готова като общество, а не като конюктура на сегашния политически елит, дали страна, чийто президент отказва да отдаде почит на загинали за определена кауза войници, е готова?
Има и други въпроси, които също прозират не в неконюнктурните, а в дългосрочните събития на Балканите. Какво ще е новото име на Македония и дали то ще отчита българския национален интерес и дали няма да се окаже, че България е премълчала възможността да отстоява националния интерес?
Също така това изграждане на предприсъединителна инфраструктура – транспорт, комуникации, кой ще се възползва от този транспорт? Дали изграждането на паралелни коридори на Балканите няма да носи вероятност от паралелно движение, например от запад на изток на чужди или непознати, поне за България културни ценности, визирам Босна, Албания, Косово, та и Македония? Много отдавна твърдението на българския национален идеал вече не е Македония е българска. Трябва да сме наясно, че Македония е толкова българска, колкото и албанска. И изобщо, готов ли е българинът да приеме това? Трябва да сме наясно, че България е изключително уязвима страна в настоящия момент при нахлуване на бежанци и практически нямаме армия, която да спира дори бежанци.
Нямам готови отговори на тези въпроси, тъй като в същото време аз бих искал да заявя: аз също съзнавам, че досегашното, то се казва "дередже", досегашното дередже на Балканите в никакъв случай не е цветущо и трябва да се търси изход. От тази гледна точка е полезно да се търси изход. Просто се притеснявам в еуфорията на търсене на изход ще успеем ли да запазим националния интерес.
Аз си мисля, че Балканите за Европа винаги са били спирачка на неблагоприятни движения от изток на запад и може би търсенето на възможности за изграждането на защитен вал, какъвто ние виждаме, че все още съществува половинчато, е една от причините. Второ, самите Балкани могат да излъчват неблагоприятни импулси от посока пак изток на запад и предполагам, че това е в основата на стремежа.
В Европа има умни политици, които смятат, че „по-малкото зло”, никой човек не може да бъде наричан „зло”, но по-малката неблагоприятност при предвиждането на бъдещето може да дойде от относително добре познати балканци, отколкото от абсолютно непознати африканци или хора от далечната част на Азия. Може би това наистина е един добър повод да се търси изход за самата Европа, която за мен последните десетилетия си нанесе много мощен, самоубийствен удар с една свръх либерална политика. Предполагам, че ако акцентът на тази среща отново бъде свръх либерален, резултатите от срещата може би няма да бъдат само положителни.
Първо, разширяването на Европейския съюз няма да се случи веднага, то е повече от ясно. Европа много дълго успява да владее процес, при който много дълго време обещава. Ако наистина има промяна да спази обещанието, т. е. Европа ще си запази правото на вето, ако все пак властта в Сърбия или в Македония се смени и най-вероятно тези днешни решения ще бъдат много повече конюктурни, при условие, че динамиката, тенденциите на промените вътре в балканските страни се запазят такива, каквито са през последните няколко месеца и години.
Между начина на мислене, примерно в Брюксел, Люксембург, Швеция от една страна и от друга страна - България, Косово, Румъния, има огромни разлики и аз предполагам, че има общо разбиране по ключови думи. Това, което обаче може би не е много ясно, е какво включва тълкуванието на тези думи сред балканските лидери и народи и какво включва тълкуванието им в съвсем различната Западна Европа.
Интервюто е в звуковия файл:
Здравната тема точно днес е за инсултите. Говорим с д-р Георги Георгиев, заместник-председател на Асоциацията за инсулт и афазия. Те ще обявят официално 11 ноември като Национален ден за борба с инсулта, с цел да се фокусира вниманието на институциите и обществото върху мащаба и спецификата на проблема в България. Асоциацията за инсулт и афазия (АИА)..
Многобройни сигнали от измамени клиенти на известна международна финтех компания са постъпили в ГДБОП. Измамниците се представяли за служители от поддръжката на финансовата платформа. Сценариите са различни, а целта е престъпниците, които са от трансгранична организирана престъпна група, да добият достъп до сметката или до данните от банковата..
Маистър-фармацевтите се готвят за протест, ако се въведе задължението аптеките да ползват само регистрирани в НАП софтуери за управление на продажбите. Изискването ще влезе в сила от 1.01.2026 г. и е записано в проектобюджета. Защо се поражда напрежението обясни Димитрия Стайкова, председател на УС на Регионалната фармацевтична колегия в Пловдив. Тя..
Проектът за държавен бюджет има предимно проблеми и доста малко решения, като по никакъв начин не е направен опит за прекъсване на настоящата траектория на развитие на публичните финанси, не са променени фундаментални политики, най- вече що се отнася до раздходите, коментира старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов...
Проектобюджетът за 2026 г. на България няма реална връзка с присъединяването към еврозоната, а очакваната стабилност се оказва по-скоро формална. Това заяви финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов в ефира на Радио Пловдив след като параметрите му разпалиха сериозен дебат и напрежение в социалния диалог. Работодателските организации..