Смятам, че срещата ЕС – Западни Балкани в София е историческо събитие, колкото и клиширано да звучи тази оценка, коментира за Радио Пловдив политическият психолог проф. Антоанета Христова.
Скептиците разбира се могат да имат друго отношение, но винаги трябва да се поставя началото. Никога няма да постигнем каквато и да е цел, ако не се постави началото, добави Христова. Тя подчерта, че срещата в София е била добро събитие за нашия регион, а и за самочувствието ни на българи. Показахме, че и ние можем да играем централна роля и за историята, и за бъдещето.
От една страна държавите от Западните Балкани трябва да разберат, че имат доста път да извървят и да направят промени, за да станат част от ЕС. Но самият ЕС разбра в София, че диалогичността и подаването на ръка е по-доброто поведение и контрол, отколкото да неглижираш региона. А това не беше изговаряно досега, каза още проф. Христова.
Тя добави, че не трябва да имаме свръхочаквания за бъдещето след срещата ЕС - Западни Балкани. Всяка страна трябва да извърви своя път, за да стане член на ЕС. Най-напред в тази надпревара е Сърбия, но там подкрепата за членство е по-ниско отколкото при другите страни в ЗБ. Просто там има силни влияния на други страни.
В нашия регион, на Балканите, винаги е царяло напрежение, но в София за първи път си стиснаха ръцете лидерите на Гърция и Македония Ципрас и Заев. Това никой не е очаквал, а може би е било подготвено, предположи Антоанета Христова.
Тя коментира и поведението на премиера Борисов и демонстрираното от него близко отношение с всички европейски лидери. Това е негов стил, който е много печеливш в Европа, защото не е обичаен. Бойко Борисов беше подкрепен от лидерите в Европа, за да поеме медииращата роля на Балканите. Борисов може да отваря врати, а в политиката това е голямо умение и дарба.
В крайна сметка срещата в София наистина трябва да даде на България повече самочувствие, но време е да разберем, че сме членове на голямото европейско семейство встрани от празниците, а и в делниците, каза в заключение политическият психолог проф. Антоанета Христова.
Цялото интервю с Антоанета Христова може да чуете в звуковия файл.Планетариумът с астрономическа обсерватория в Смолян отбелязва скоро половин век от създаването си. За годишнината, но и за летните школи, които се провеждат разказа директорът на Планетариума Цветелина Генчева. В програма "Точно днес" на Радио Пловдив тя обясни, че 50-я юбилей ще се чества в продължение на три дни - от 5 до 7 септември...
В началото на този месец Общинският съвет на Пазарджик с пълно мнозинство върна на Регионалния исторически музей изложбена зала, която му е била отнета преди 30 години и превърната в кафене, а после и в пицария. Недоволни от това решение на местния парламент, служители на частна фирма, ползвала залата за заведение, си позволиха вандалски акт..
С 30% по-ниски са добивите от мед в Пловдивско тази година заради високата смъртност на пчелните семейства през зимата. В планинските райони на Асеновград и на Смолян загубите достигат до 70%. Това каза пред Радио Пловдив Борис Бормалийски, пчелар с 20-годишен опит от района на Хисаря и председател на Асоциация професионално..
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...