Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Книгата остава най-достъпният досег на българина с изкуството

Национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в навечерието на 24-ти май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, показва засилен интерес към различните форми на изкуство и културен живот в страната. След продължителен период на застой и отлив от културните сцени, през последните години търсенето трайно нараства, което отваря нови възможности и пред артисти, и пред публика.

Макар и често да се говори за „криза в четенето“, книгата остава най-популярният и достъпен досег на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е ръст от 6 на сто спрямо  2014г., а почти всеки втори (46%)  е купил книга -  покачване с от 9%  спрямо 2014.

От сценичните изкуства най-висок е бил интересът към концертите – с фолклорна, рок, естрадна, популярна и пр. музика – 47%, или с около 7 на сто повече от преди четири години.

Всеки трети българин се е насладил на театрална постановка, а всеки четвърти заявява, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до оперното, балетното изкуство, или класическата музика.

Увеличаващата се мобилност на българите, ръстът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното наследство, водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални, или други състави.

Четири фактора влияят в най-голяма степен върху този разбуден интерес към културния живот – увеличаването и разнообразяването на предлагането; жанровото обединение на събитията във фестивали, които по-лесно фокусират интереса на определени публики; увеличаването, макар и вероятно все още недостатъчно, на различните рубрики, форуми и информационни гайдове за културни събития; и не на последно място, засилващото се желание на съвременния човек да излезе отвъд ежедневието и да търси по-дълбочинни устои и ценности в своя живот.

В териториален план обаче съществува ясно изразена асиметрия на възможностите за културен живот. 29% от анкетираните заявяват, че са много доволни от културните дейности в тяхното населено място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но ако в големите градове между 45% и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата, то според близо 40% от живеещите в малките населени места, такива дейности изобщо липсват.

Въпреки характерния за съвременния свят чест сблъсък между разум и суеверие, между прагматизъм и анахронизъм, българинът запазва в голяма степен възрожденската си вяра в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството.

За 52% от българите днешната им представа за науката най-добре се описва от думата „прогрес“. Подобно е отношението и на още 21%, които избират  романтичното определение „слънце“ от химна на Ст. Михайловски „Върви народе възродени“. За едва 9 на сто научните открития са преди всичко „риск“. Непредвидимите последствия от изследователската дейност обаче помрачават в по-малка степен образа на науката в България, отколкото заплахата от „безпаричие“. 18% свързват науката с липсата на достатъчно средства за хората, които й се посвещават. Макар и този щрих в образа на науката да не е доминиращ, най-голямата опасност от неговото налагане би била емиграцията на млади хора към чужди изследователски центрове, или изобщо отказът им да се  занимават с научна дейност.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Кабинетът е стабилен, партиите мобилизират твърдите си ядра

Социологическите данни от първата половина на октомври потвърждават доверието в правителственото мнозинство и стабилността на правителството. Едновременно с това се наблюдава мобилизация на твърдите опозиционни ядра. Двете формации, които отбелязват известен ръст спрямо предходното проучване през юли, са ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, сочат данните от последното..

публикувано на 14.10.25 в 15:19

БСП-ОЛ ще подкрепя разумните решения в ОбС Пазарджик

В предаването „Ден след ден“ говорим за резултатите от изборите в Пазарджик и дали те могат да бъдат лакмус за национален вот.  За разговор поканихме председателката на БСП в Пазарджик Лиляна Мърхова , която е и общински съветник.  Коалицията БСП-Обединена левица ще има четирима съветници в новия местен парламент, с един повече от предишния ОбС...

публикувано на 14.10.25 в 15:01
Веселина Александрова

Даваме празен чек на кмета за транспорта в Пловдив

Общинският съвет на Пловдив ще гласува утре предложение да даде разрешение на администрацията на кмета за нова обществена поръчка за градския транспорт на града през следващите десет години. Темата коментира в програма „Ден след ден“ на Радио Пловдив общинският съветник от ПП–ДБ Веселина Александрова . „На заседанието на правната комисия чухме..

публикувано на 14.10.25 в 14:51

Бюджет 2026 ще затегне коланите, но не заради еврото

Затягане на коланите вероятно ще има през следващата година – това може да стане като не се увеличават и индексират пенсиите, а заплатите бъдат временно замразени. Това обаче няма да се дължи на еврото, а на неща заложени от правителството още миналата година. Това коментира икономическият анализатор Светозар Гледачев. Добави още, че..

публикувано на 14.10.25 в 09:17

Пловдивската библиотека стартира радио "Книгоманче"

Народна библиотека “Иван Вазов” стартира радио “Книгоманче” с цел да върне децата обратно в читалните. В опит да бъде близо до съвременното поколение, но и до му покаже магията на книгите, каналът е в ютуб – платформа за споделяне на видео съдържание. Инициативата дава възможност на слушателите да се насладят на актьорски четения на любими..

обновено на 14.10.25 в 07:15