Реформата във сферата на висшето образование - отново на дневен ред. Между „приоритетите“ и средствата за реализирането им, трайно зеят дефицитите – на качество, на кадри, на специалности, на стимули.
На дневен ред отново са промените в Закона за висшето образование, направени по предложение на управляващата коалиция и в съответствие с насоките, зададени от бизнеса. На този фон, според статистиката – 2/3 от фирмите в България не могат да попълнят свободните си позиции и изпитват рекорден глад за кадри за последните 8 години.
Възможността представители на бизнеса да преподават на студентите във всички случаи ще е от полза, но не това ще реши проблемите в образованието, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
По думите му, днес има повече места за студенти във ВУЗ, отколкото са кандидатите след средно образование. Няма достатъчно информация за техническото образование, както и извънкласни форми за стимулиране на младите хора да открият заложбите в себе си към природоматематическите и техническите науки така, че да ги насърчат да ги развиват отрано и да бъдат естествени кандидати за тези специалности.
В редица технически специалности сега приемат с 3 "минус", по каквито и програми да учат тези студенти, те няма да имат възможност да наваксат изтърваното през 12-те години в училище и да бъдат добри инженери.
МОН обаче има разбиране за проблема и подготвя промени, които да увеличат привлекателността на извънкласните форми по наука и техника. Важен е и обществения престиж на тези специалности и медиите и рекламата също биха могли да бъдат от полза при формирането на отношение към тези специалности.
Практиката показва, че завършилите професионални училища се реализират много по-добре от повечето завършили висше образование в хуманитарната сфера и като доходи, и като кариера. А това на входа на висшето училище не се знае, съдейки по ниския бал, с който се приемат студентите в техническите специалности в сравнение с този в икономиката, в правото, независимо че завършилите ги след това работят на много по-ниски позиции, за които не се изисква висше образование и с много по-ниски доходи от тройкаджиите, които следват технически специалности.
Ние обаче искаме не тройкаджиите, а отличниците за тези специалности. Това ще даде ръста на българската икономика, от който имаме нужда. Това ще напълни обществените фондове и ще повиши стандарта на живот в страната.
Има недостиг на всякакви квалификации в почти всички икономически дейности вече трета година. Икономиката расте с 3-4%, а потенциалът за ръст е 5-6%. Това обаче, което ни спира, е недостигът на човешки ресурси, подчерта Велев.
Повече чуйте от звуковия файл:
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..