Реформата във сферата на висшето образование - отново на дневен ред. Между „приоритетите“ и средствата за реализирането им, трайно зеят дефицитите – на качество, на кадри, на специалности, на стимули.
На дневен ред отново са промените в Закона за висшето образование, направени по предложение на управляващата коалиция и в съответствие с насоките, зададени от бизнеса. На този фон, според статистиката – 2/3 от фирмите в България не могат да попълнят свободните си позиции и изпитват рекорден глад за кадри за последните 8 години.
Възможността представители на бизнеса да преподават на студентите във всички случаи ще е от полза, но не това ще реши проблемите в образованието, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
По думите му, днес има повече места за студенти във ВУЗ, отколкото са кандидатите след средно образование. Няма достатъчно информация за техническото образование, както и извънкласни форми за стимулиране на младите хора да открият заложбите в себе си към природоматематическите и техническите науки така, че да ги насърчат да ги развиват отрано и да бъдат естествени кандидати за тези специалности.
В редица технически специалности сега приемат с 3 "минус", по каквито и програми да учат тези студенти, те няма да имат възможност да наваксат изтърваното през 12-те години в училище и да бъдат добри инженери.
МОН обаче има разбиране за проблема и подготвя промени, които да увеличат привлекателността на извънкласните форми по наука и техника. Важен е и обществения престиж на тези специалности и медиите и рекламата също биха могли да бъдат от полза при формирането на отношение към тези специалности.
Практиката показва, че завършилите професионални училища се реализират много по-добре от повечето завършили висше образование в хуманитарната сфера и като доходи, и като кариера. А това на входа на висшето училище не се знае, съдейки по ниския бал, с който се приемат студентите в техническите специалности в сравнение с този в икономиката, в правото, независимо че завършилите ги след това работят на много по-ниски позиции, за които не се изисква висше образование и с много по-ниски доходи от тройкаджиите, които следват технически специалности.
Ние обаче искаме не тройкаджиите, а отличниците за тези специалности. Това ще даде ръста на българската икономика, от който имаме нужда. Това ще напълни обществените фондове и ще повиши стандарта на живот в страната.
Има недостиг на всякакви квалификации в почти всички икономически дейности вече трета година. Икономиката расте с 3-4%, а потенциалът за ръст е 5-6%. Това обаче, което ни спира, е недостигът на човешки ресурси, подчерта Велев.
Повече чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...