Най-доброто за автора е да си отвоюва мястото в конкурс

Дебатът за проекта за новата сграда на дружеството на Пловдивските художници намирам за нормален и полезен и аз много се радвам, че има гражданска активност, каквато пловдивчани винаги са проявявали при обсъждане на важни събития.  За съжаление, проектът се наложи да бъде представен на етап, в който не беше съвсем завършен, защото се бързаше, заради представянето му на сасията на ОбС. Знаем, че има нужда той да бъде прецизиран и се работи върху това, заяви арх. Петкана Бакалова. 

По думите й, самата тя счита, че  би могло да има и по-добро  решение по отношение на намиращите се обекти в съседство. За това обаче е необходимо известно време и никой не се съмнява, че е необходимо прецизиране.

А по отношение на пространството между сградата и „Гладстон“ ,смея да твърдя, че съм изследвала това пространство и обеми неведнъж. Бях поканена преди време да направя проект за Дружеството на художниците, който  в интерес на истината, те не одобриха.

Истината е, че се опитах да обособя максимално пространство пред сградата, но мястото там не е достатъчно да събере подобна сграда и да се оформи пред него и добро площадно пространство.

То се получава с ширината на улицата и няма как да проработи и аз се опитах да го  понижа амфитеатрално, да го откъсна от улицата, но не се получи особено удачно. Да, сградата стоеше по-монументално, но художниците искаха пред нея пространство, което „да работи“ на практика за тях, то  не се получи.  

Арх. Бакалова подчерта, че в концепцията, представена от арх. Тодор Узунов, върху която работят съвместно, има  заряд.  Въпросът е в конкретното овладяване на архитектурното решение.

Определено смятам, че никакъв шанс няма пред залата да се получи голям площад, но това, което е предложено в концепцията на колегата за обособяване на две по-малки площадчета, едното от които – открито, може да работи много добре. Трябва  само да се овладее, заяви арх. Бакалова.

В старата галерия преди много години имаше магазин за художествени материали и той функционираше добре. Проблемът основно е, че нямаше  публичност и дебат и решението  е тях да ги има най-напред в Камарата на архитектите експертно, а след това – и публично. След това трябва да се дават предписания от общинската администрация. Иначе ще влезем в същия „филм“, в който се взима еднолично решение от страна на общината и на г-н Тотев, реагирайки на настроенията в обществото.

Хората, които трябва да се изкажат по задачата, са експертите – в лицето на архитектите, в лицето на художниците и след това да има обществено обсъждане, в което гражданите да приемат или да отхвърлят сградата. Не мисля обаче че е редно това да става еднолично от страна на общинската администрация.

Арх. Бакалова определи като огромен проблем отсъствието на обявен конкурс за знаковите обекти в града. Конкурсът е единствената форма, която легитимира проектното решение. Друг е въпросът, че понякога  конкурсите завършват с решения, които не се харесват на гражданите или на  колегите, но в случая това беше най-легитимната форма  за тази сграда, както и за площад Централен. Това е най-доброто за всеки автор да си извоюва мястото достойно, а не да бъде поканен на определен етап.

Ще настоявам в рамките на няколко дни проектът да бъде прецизиран, след което да бъде представен на архитектурния съвет към Камара на архитектите – Пловдив с или без участието на художниците, след което да има обществено обсъждане в широк формат, когато са ясни насоките и чак след това да говорим за конкретните виждания на г-н Тотев.

Чуйте интервюто от звуковия файл: