В Етнографския музей в Пловдив ще бъде открита изложбата „Гривни дрънкат под възглаве”, организирана съвместно с Етнографския музей на открито „Етър“ в Габрово. Изложбата представя специфичните инструменти и модели с традиционните техники, използвани в златарството. Насочва поглед и към дюкмеджиите - майстори на изделия от олово, мед, бронз, месинг и др. неблагородни метали. Показва и характерната за Габровско женска сукманена носия със сокайното забраждане. Могат да се видят и изработени от куюмджиите изящни ритуални изделия, използвани в християнското богослужение, както и повлияните от западната мода луксозни предмети на бита.
През Възраждането куюмджийството е един от най-престижните занаяти у нас. Наред със свещениците, учителите и другите първенци на общността са почитани работещите с благородни метали – златари и дюкмеджийството– един малко познато днес, но популярен в миналото занаят за изработка на по-евтини метални предмети. Изработвани са изделия за домашни нужди (дръжки и резета за врати и прозорци, барутници, оловни павурчета за ракия, светилници и др.); за занаятчийски потреби – модели на куюмджийски изделия, дивити, пиринчени дръжки за ножове, дюлгерски отвеси, везни за кантари, печати на църкви и т.н. и накити – пръстени, гривни, чапрази, обеци (основно от мед, бронз, месинг).
Куюмджиите са творците на накити за украса на човешкото тяло, но показват таланта си и при изработването на църковната утвар и луксозни изделия за бита. Най-различни по предназначение и вид са накитите, които допълват традиционния костюм. Но освен като украса, те са и апотропеите, които имат чудодейна сила да пазят притежателката си от лош поглед, да отклоняват злите мисли и да ù гарантират здраве и благополучие. Накит се подарява на избраната невеста, той е социалният показател от какво семейство идва и в какво отива. За по-любознателните посетители в изложбата е включена любопитна информация за значението и ролята на накитите в народните традиции, за обичаи и вярвания; за историята на занаята; за начина, по който куюмджиите са търгували или рекламирали стоката си.
Специален модул, посветен на децата, им дава възможност да се запознаят със занаята, като се забавляват и играят. Видеоматериали представят интересни тематични презентации, като например „Как се гласи сокай” и „Основни техники в производството на изделия” и дрУчастниците в 29-я Международен фолклорен фестивал обмениха опит в традиционната среща при кмета Костадин Димитров. С изрисувана гилза от военните действия в Украйна съставът от там направи препратка към ролята на културата в тежки времена. Гилзата е паднала в родния град на танцовата група и е гравирана с традиционни фолклорни мотиви от местен..
Пиесата „Разстоянието“ от Тиаго Родригес откри фестивала в Авиньон на 7 юли 2025 г. Този спектъкъл, с копродуцентството на Драматичен Театър Пловдив, ще се играе и на "Сцена на кръстопът" на 17 и 18 септември. Гост в Авиньон бе директорът на театъра Сузана Арутунян - Василевска, която разказа за представлението във Франция и фестивалната..
Древна кариера за производство на глина от римския период разкриха археолози в обект в близост до детска градина в централната част на Пловдив. Находките правят историческа връзка с проучвания от предходни години в съседни имоти и оформят зоната като производствен център на керамика. Повече за археологическите проучвания разказва археологът София..
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...