Във вчерашната дискусия стана ясно, че недоволството от сегашния модел е всеобщо – от пациенти, от медицински специалисти, а също така от самите ангажирани в Здравната каса и други здравни специалисти - коменитра социологът Боряна Димитрова. Ръководената от нея агенция "Алфа Рисърч" изследва нагласите към осигурителния модел и качеството на здравната помощ.
То показва, че изискванията от страна на обществото са доста категорични.
На първо място това е изискването за качество на здравеопазването. Нека да не го разглеждаме така общо, защото много хора могат да разбират различни неща под качество. В случая имаме три много важни измерения на качеството, това е първо високоспециализираното, високотехнологичното лечение.
Второто много важно измерение това е да имат достъп до съвременни лекарства, лекарствената индустрия се променя доста бързо, но и да се проследява ефектът от лечението. Много негативно реагират хората, когато просто биват изписани определени лекарства и после няма ефект върху лечението.
И третият елемент от качеството това е да има една много широка мрежа от лични лекари, от доболнична помощ, бих казала да бъде обърната пирамидата – ако сега имаме много голяма мрежа от болници, които не предлага високоспециализирано лечение, а са нещо като поликлиники, да ги наречем, то да има широка мрежа от доболнично лечение, от първична помощ, а тогава, когато на човек му се наложи да ползва една специализирана здравна грижа тя да се осъществява в тези болнични заведения.
Боряна Димитрова коментира и сумата от 2 милиарда лева за допълнителните плащания, които всеки пациент вади от джоба си като доплащане.
Те са поискани не само от лечебното заведение, тук се включва и сумата за лекарства, гражданите, които хронични заболявания и някаква част се доплаща от касата, лекарствата всеки плаща от джоба си, т. н. преки плащания – това са за лекарства, за болнично лечение, за доплащания при личен лекар и при специалист и за рехабилитация и санаториуми. Тези четири направления ние сме изследвали и трябва да ви кажа, че ако Алфа рисърч отчита 2 милиарда, данните, които бяха изнесени вчера в доклада, който беше изнесен за България, едно изследване, което се прави от европейската здравна лаборатория съвместно с Европейската комисия там данните са още по-впечатляващи и още по-тревожни. Те твърдят за около 47 – 48 % доплащане от джоба на пациентите извън здравните осигуровки, които плащаме, което ако ние сме го измерили 2 милиарда, при тях отива вече около три и половина – четири милиарда, които всеки един плаща за здраве.
Като най- сериозен проблем при евентуално повишаване на вноските за здраве социологът открои липсата на доверие.
Ако се вдигне с още 12 лв или да речем с 2 %, идва от недоверието на хората, че ако се повиши тази вноска тогава ще се прекратят преките плащания.
Къде е гаранцията, че тези 12 лева, т. е. ако са само тези 12 лв наистина покриват тези разходи – ето, сега идва есенния сезон и всеки може да пресметне колко за ваксини, за лекарства и т. н., всеки вади много по-голяма сума от джоба си. Тук е и предизвикателството за мене на екипа на Министерството на здравеопазването да убеди със своите разчети, те ще продължат да имат срещи с отделните съсловия, по какъв начин този модел наистина може да покрие здравните потребности на населението.
Задача на министерството е да доизясни новите модели с различните заинтересовани страни, тук имам предвид и застрахователите, и отделните пациентски и съсловни организации, защото има много добри предложения, но има и много неясни моменти, а тогава, когато има неясни моменти, ако един такъв доста сложен модел, който изисква и много финансови ресурси от страна на българското общество, ако той тръгне в погрешна посока после промяната е много трудна и много чувствителна.
В крайна сметка става въпрос за здравето на всеки един човек и никой не би искал просто да бъде заложник на системата, а би искал във всеки един момент да получи възможно най-добрите здравни грижи, каза още Боряна Димитрова.
Все повече партии и организации заявяват, че искат касиране на извънредните парламентарни избори на 27 октомври заради съмнения в изборния процес. Налице е и първото внесено искане за касиране от сдружение БОЕЦ. Темата коментира в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив конституционалистът д-р Орлин Колев. ГД БОЕЦ внесе жалба за касиране на..
Ние сме в ситуация, в която изходът не е много ясен. Ако няма разглеждане на резултатите от част от секциите, общесвото ще остане с впечатление, че нещо се крие или замита под килима. Ако се стигне до тотално касиране на резултатите, България ще изглежда в много негативна светлина. Малко е шизофренично политически партии да искат касиране на..
След като Асоциацията на индустриалния капитал в България изрази сериозна загриженост, че определянето на минималната работна заплата на база на "примитивна и грешна формула" създава неблагоприятни последствия за българската икономика, тя внесе жалба до ВАС за отмяна на постановлението, с което МРЗ от началото на 2025 г. в страната става 1077 лв...
В продължение на няколко дни електронните табла на спирките не работеха заради сериозен технически проблем. На 30 октомври те угаснаха, според общината - поради технически причини. От общинското предприятие „Организация и контрол на транспорта“ обясниха, че се работи за възможно най-бързото отстраняване на проблемите и препоръчаха на..
Отдавна сме се подготвили с проекта за банята на ул. "Съборна" 18, който е съгласуван с Министерството на културата. Точно преди една година кандидатствахме с проектното предложение и се радваме година по-късно, че сме одобрени“. Това заяви директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ доц. Елена Кантарева за отпуснатите от МК средства в размер на..