Поезията е един съхранен миг

Поезията е  от  изчезващите видове, които имат нужда от защита, и затова  веротяно и ЮНЕСКО  е определил 1 октомври за Световен ден на поезията. С висока ценност,  но като самотни островчета.

Това каза в  Световния ден на поезията в интервю за Радио Пловдив Антон Баев, поет и писател, председател на Пловдивското дружество на писателите, доктор по българска литература. 

Вероятно има нужда да се празнува, но въпросът е как се празнува и дали наистина се отдава почит на словестното изкуство.

Поезията винаги е била самотен остров, в периферията на масовата култура. На предните щандове в книжарниците са извадени книги от масовата литература, а не Томас Ман, например. Това е световна тенденция.

Има много  страшно много определения за поезията,  и  още едно, едва ли ще наклони везните в нейна полза, но може би, и по -скоро това е  емоционалното усещане на хората, които вътрешно така са устроени да пишат поезия, това е да се съхрани мига... поетическото изкуство е атавистичен опит  да се съхрани мига, споменния миг, несъхранимото, memories... 

Продължавам да пиша стихове, но по-рядко издавам стихосбирки...

Първото име на поет, за което се сещам ? - Райнер Мария Рилке...

В Пловдив Световният ден на поезията ще бъде отбелязан с литературно четене в читалище "Хр. Г. Данов" с участието на пловдивски поети от 18ч. 

От тази събота в Дома на Дружеството на пловдивските писатели  на ул." Ал. Батенберг"  започват  съботно-неделни матинета. 

Първият гост тази събота 6 октомври е писателят Здравко Попов. Следващата събота - поетът Петър Анастасов.