Изненадващият обрат в социално-осигурителните политики за запазването на тавана на новите пенсии, заедно с увеличаване на максималния осигурителен доход подразниха бизнеса. Според него - намеренията за промени са приети в условията на популистки нагласи преди местните избори и изборите в Европейския Парламент, под синдикален натиск и без експертни консултации. До какво ще доведе резкият скок на максималната осигуровка – анализът е на финансиста Димитър Чобанов – преподавател в УНСС.
Пряко засегнати от промяната са хора, които са с по-високи доходи – над 2 600 лв. на месец.Те ще трябва да се осигуряват върху по-висока сума, което за техните работодатели ще означава, че ще трябва да ги осигуряват на по-висока сума, т.е. с повишаване на разходите за труд. Това обаче няма да е свързано с повишаване на производителността на техните служители. Това е директно увеличаване на осигурителното бреме за хората, подчерта Чобанов.
Ефектите ще бъдат за цялата икономика, а не само за хората с по-високи доходи, защото с повишаване на максималния осигурителен доход върви и повишаването на максималния размер на пенсията. Според Кодекса за социално осигуряване за 2019 г. той е определен като 40% от максималния осигурителен доход и оттам именно идва повишението от 910 на 1200 лв.
А колкото до неотпадането на прага за пенсиите, това според мен, е правилното решение. Няма разчети, които да показват, че тази мярка е необходима за икономиката. Тя се очаква от дълго време, но все още няма яснота за точния й ефект върху пенсионно-осигурителната система. Считам, че стъпката е в правилната посока, подчерта Чобанов.
По думите му, няма особена икономическа логика от промените, освен чисто фискалния ефект от повишаването на максималния осигурителен праг.
Очевидно е, че целта е да се съберат повече приходи в бюджета и с тях да се финансира нарастването на разходите, които Правителството вече обяви за догодина и най-вече повишаване на заплатите на бюджетните служители. Правителството търси сега източници на финансиране за обещаното нарастване и един от тези начини са по-високите осигурителни прагове.
Според Чобанов хората, които трябва да получават по-големи пенсии, отколкото е таванът, са придобили правата си преди 1997 г. и приносът им към осигурителната система тогава може да е бил съществен. С оглед на настъпилите след това промени обаче свързани с хиперинфлацията, този принос сега няма голяма роля. Като аргумент той посочи, че осигурителната система тогава е функционирала различно, тъй като данните за сумите, които хората са получавали и на които са се осигурявали, са били много оскъдни.
Системата впоследствие въведе нови параметри като минимален и максимален осигурителен доход, оказващи влияние на размера на пенсиите. Новите пенсии засягат периода след промените, но за работилите до 1997 г. много внимателно трябва да бъде прецизирано дали приносът до 1997 г. е толкова важен сега или по-скоро да бъде отчетен приносът в периода след 1997 г.
Чуйте повече от звуковия файл:
Тази седмица гост в рубриката „Добро утро, ден“ е историкът и университетски преподавател Видин Сукарев. Завършва специалност „История“ във Великотърновския университет през 2000 г. От 2003 г. работи в Регионален исторически музей – Пловдив. Занимава се с проучвания върху историята на българската култура, културно-историческото наследство, местната..
Заплатите на работещите във ВМЗ - Сопот се увеличават с 8% от 1- ви юли. Решението е взето на заседание на Съвета на директорите на държавното дружество към Министерството на икономиката и индустрията след преговори със синдикалните организации на КНСБ и КТ "Подкрепа". От министерството на икономиката съобщиха, че на площадка Сопот ще..
Политическият психолог Антоанета Христова твърди, че у нас съществува силно усещане за невъзможност за контрол върху собствения живот. Налице са крайни нива на индивидуализъм и убеденост, че извън тесния кръг на семейството всички работят срещу българина – държавата, нейните институции, както и ЕС. Според нея с такова усещане живее голяма част от..
Тежка е тази пролет в климатично отношение, затова се питаме ще има ли българска стока и каква е ситуацията с реколтата сега? Цветан Цеков , председател на браншовата камара "Плодове и зеленчуци", обясни, че по отношение на плодовете годината ще е нулева при почти всички култури. "Заради априлските студове и снегове череши, вишни, праскови,..
Родителското сдружение „Различни, но равни” стана на 23 години. Заедно родители, специалисти, представители на местна и държавна власт, приятели, партньори и медии помогнахме на децата и младежите с тежки увреждания да получат повече обич, внимание и подкрепа в своята защитена семейна среда, написа по този повод учредителят му атанас Тавков...