Изненадващият обрат в социално-осигурителните политики за запазването на тавана на новите пенсии, заедно с увеличаване на максималния осигурителен доход подразниха бизнеса. Според него - намеренията за промени са приети в условията на популистки нагласи преди местните избори и изборите в Европейския Парламент, под синдикален натиск и без експертни консултации. До какво ще доведе резкият скок на максималната осигуровка – анализът е на финансиста Димитър Чобанов – преподавател в УНСС.
Пряко засегнати от промяната са хора, които са с по-високи доходи – над 2 600 лв. на месец.Те ще трябва да се осигуряват върху по-висока сума, което за техните работодатели ще означава, че ще трябва да ги осигуряват на по-висока сума, т.е. с повишаване на разходите за труд. Това обаче няма да е свързано с повишаване на производителността на техните служители. Това е директно увеличаване на осигурителното бреме за хората, подчерта Чобанов.
Ефектите ще бъдат за цялата икономика, а не само за хората с по-високи доходи, защото с повишаване на максималния осигурителен доход върви и повишаването на максималния размер на пенсията. Според Кодекса за социално осигуряване за 2019 г. той е определен като 40% от максималния осигурителен доход и оттам именно идва повишението от 910 на 1200 лв.
А колкото до неотпадането на прага за пенсиите, това според мен, е правилното решение. Няма разчети, които да показват, че тази мярка е необходима за икономиката. Тя се очаква от дълго време, но все още няма яснота за точния й ефект върху пенсионно-осигурителната система. Считам, че стъпката е в правилната посока, подчерта Чобанов.
По думите му, няма особена икономическа логика от промените, освен чисто фискалния ефект от повишаването на максималния осигурителен праг.
Очевидно е, че целта е да се съберат повече приходи в бюджета и с тях да се финансира нарастването на разходите, които Правителството вече обяви за догодина и най-вече повишаване на заплатите на бюджетните служители. Правителството търси сега източници на финансиране за обещаното нарастване и един от тези начини са по-високите осигурителни прагове.
Според Чобанов хората, които трябва да получават по-големи пенсии, отколкото е таванът, са придобили правата си преди 1997 г. и приносът им към осигурителната система тогава може да е бил съществен. С оглед на настъпилите след това промени обаче свързани с хиперинфлацията, този принос сега няма голяма роля. Като аргумент той посочи, че осигурителната система тогава е функционирала различно, тъй като данните за сумите, които хората са получавали и на които са се осигурявали, са били много оскъдни.
Системата впоследствие въведе нови параметри като минимален и максимален осигурителен доход, оказващи влияние на размера на пенсиите. Новите пенсии засягат периода след промените, но за работилите до 1997 г. много внимателно трябва да бъде прецизирано дали приносът до 1997 г. е толкова важен сега или по-скоро да бъде отчетен приносът в периода след 1997 г.
Чуйте повече от звуковия файл:
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..