До края на февруари 2019 г. министърът на земеделието и храните, след необходимото обществено обсъждане, трябва да внесе в Министерския съвет проект на единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването - относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България, реши парламентът.
Депутатите одобриха промени в сроковете на вече прието решение на Народното събрание от 19 септември 2017 г. във връзка с разисквания по питането на депутати от левицата към ресорния министър за създаване на ред в поземлените отношения.
Критиките към законопроекта са много. Законът произтича от решение на НС, което казва на Министерството на земеделието „разработете закон“ за срок от 6 месеца. Законът събира в себе си проблемите в момента, но не ги решава. В него няма политики, заяви Явор Гечев – председател на Националния съюз на зелемелските кооперации.
Една от слабостите му е, че в него няма и думичка за комасация, а само за укрупняване на парцели. За мене първо трябва да има фундамент на приоритети на държавата – какво ще се прави с комасацията на земя, особено в Пловдивска област с малките земеделски производства, за да могат да бъдат малки, но все пак устойчиви. Законът на практика събира текстове от три други закона, от които не произтичат политики.
Когато се правят закони, те трябва да произхождат от определена стратегия, значима и приемлива за определените групи хора. Данъкът върху земята трябва да цели нещо определено. Ако има комасация, влизаме в поземлени отношения, удостоверяване на реалните собственици. Но просто данък – заради самия данък, за да отива в държавния бюджет, не е приемливо. Моята философия е, че парите от земеделието трябва да си останат в земеделието.
Същината на нещата не е само въвеждането на данък, но регулиране на поземлените отношения на база на национална политика, която да подхранва различен от сегашния модел, защото той е изчерпан. Малки, но устойчви земеделски стопанства, фамилни ферми, които да се кооперират, за да изнасят продукцията си на пзара, да станат устойчиви. Искам да видя устойчив модел от страна на държавата, подхранен с политическите мерки в законите и адекватно финансиране по отношение на европейските фондове.
Кооперирането не е точно акционерен принцип. По действащия закон за земеделските кооперации, те са капиталови дружества, които нямат непосредствена връзка със земята. От една година насам разработваме само проект на закон свързан само със земеделското коопериране.
Кооперацията по действащия сега закон е капиталово дружество, в което могат да участват само физически лица. Ами какво правим с юридическите? Нито приписването на западни модели, нито правене на нещата със замах, вършат работа.
Трябва да си намерим собствения модел, но всеки опит за нещо хубаво е обречен на неуспех, ако няма държавна политика.
Едно общество трябва да се възпитава. И второ – земеделските производители са странна порода хора. Те имат своята устойчивост и искат сигурност. Защото, когато една култура иска инвестиции за 30 години напред, без устойчивост, без подпомагане, без модел, а на отделен моментен принцип, е на изчерпване.
Всички мислят, че земеделието е простичка работа, но не е така, когато се говори за земеделие на макро ниво, за планиране. Манталитетът на хората се променя на база на това, което виждат.
По времето на Александър Стамболийски се е получавало. Сега сме в сериозна секторна криза по отношение на блокирането на системата. Един от начините за излизане от кризата, е точно кооперирането. Един голям магазин и износ на продукция искат няколко тира на ден. Нито един земеделски производител не може да го осигури. Нужни са и гаранционни фондове от страна на държавата, процесът е сложен и продължителен, но въпросът е, че в България той все още не е започнат.
Чуйте интервюто от звуковия файл:
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..
Доказаните случаи на грип постепенно се увеличават, вече има хора, които се нуждаят от медицинско лечение. Това съобщи в програма "Точно днес" на Радио Пловдив епидемиологът от УМБАЛ "Св. Георги" д-р Християна Бацелова. По думите ѝ пикът на грипната епидемия у нас е обикновено през януари, февруари, до средата на март. "На този етап нямаме..
Два нови кувьоза Dräger получи неонатологичното отделение на пазарджишката болница. Апаратурата е закупена със средства на лечебното заведение и ще бъде използвана за осигуряване на грижи за недоносени и новородени с нужда от специализирано лечение. Така закупените със собствени средства кувьози вече са 6, съобщиха от лечебното заведение...
„ Предвид екстремните условия в Лос Анджелис, където продължава да бушува пожар, засега е обявено, че до 13 януари Музеят „Гети“ е затворен “ – съобщи в интервю за Радио Пловдив доц. д-р Маргарит Дамянов от Националния археологически институт с музей при БАН . Той е куратор от българска страна на изложбата, в която са изложени и нашите..