Демографските тенденции в Европа и в България – тема на анализ, изготвен от експерти по демография с фокус промяна на демографските модели в контекста на миграционен натиск от Африка и Азия. За демографските тенденции в България за период от 25 години и териториалните диспропорции в страната от последните 10 години – доц. д-р Надежда Илиева – ръководител на секция „Икономическа и социална география“ в геофизическия институт при БАН.
До 2030 г. в зависимост от трите сценария на прогнозата – тенденциален, оптимистичен и песимистичен, се очаква населението на България да достигне между 6 млн и 400 хиляди до 6 млн. 600 хиляди. Особеното в изследването е, че тенденциите са проследени в регионален аспект до най-ниското териториално ниво по населени места и там се очаква от картата на България дотогава да изчезнат между 880 и 970 населени места, които ще останат обезлюдени в следващите 12 години.
Друга тенденция е намаляването на гъстотата на населението. За територия, която е под 10 души население на кв. километър, се приема, че това е демографска пустиня. Тези демографски пустини в следващите години ще нарастнат значително, като през 2016 г. заемат 23% от териториите на страната, докато през 2030 г. те ще заемат 60%. Това влияе и върху регионалното развитие, пространственото планиране, инфраструктура, планиране на различни услуги за населението.
Няма как да се развиват тези територии, тъй като последните тенденции в европейските политики са не да се търсят териториите, които са необлагодетелствани, а да се залага на възможностите за тяхното развитие. И когато в една територия няма човешки капитал, то няма потенциал за развитие.
В 20% от населените места у нас през 2030 г. няма да има и население в трудоспособна възраст, подчерта като друга негативна тенденция доц. Илиева.
Чуйте още от звуковия файл:
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно