Пловдив отдавна е част от нашата международна културна програма във Виена. Тема на петата интердисциплинарна конференция за млади учени и докторанти е посветена на европейската година на културно наследство 2018 и на предстоящата 2019 г., когато Пловдив ще бъде културна столица на Европа, подчерта директорът на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена доц. Румяна Конева.
Над 50 участници от 17 университета и образователни институции от Атина, Белград, Берлин, Братислава, Будапеща, Букурещ, Венеция, Виена, Дъблин, Киев, Комотини, Лондон, Любляна, Мелитопол, Фрайбург ще дискутират върху темата на тазгодишната пета поред интердисциплинарна конференция за студенти – бакалаври, магистри и докторанти: „България и европейското културно наследство“.
Конференцията ще бъде открита на 7-и декември от Н. Пр. д-р Иван Сираков, Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Австрия, от Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа” на Министерството на образоването и науката, и от доц. д-р Румяна Конева, която като бивш лектор по български език, литература и култура в Университета Фрайбург и настоящ директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“, е особено пристрастна към темата за разпространението на българския език и българската култура в чужбина.
Идеята на конференцията е да се активизира интересът към страната ни от млади чуждестранни лингвисти, културолози, социолози, политолози, изкуствоведи и още специалисти от различни области на хуманитарното знание, за съграждането на един положителен образ на България. Намерението е и да се подкрепят и насърчат изследванията върху уникалния и същевременно европейски характер на българската култура, като интересът се посее у най-младите изследователи, пред които предстои да градят своята научна и професионална кариера. По-амбициозната цел на проекта е да се сподели една „добра практика“ за популяризиране на българската култура в чужбина чрез посредничеството на млади нейни „посланици“ – студенти и докторанти в различни области на знанието – и в колаборация с българските културни институти в чужбина.
Тази година младите учени ще представят своите визии в области като: България и Европейският съюз, културен трансфер и идентичност, българската идентичност между традициите и европейското настояще, мултикултурализъм: традиции, настояще, перспективи; миграционни процеси, мигриращи мотиви/теми в литературата/езика/изкуството и културата, митове и стереотипи в българската култура, езикът като медиатор или граница, България в медиите и в политическия дискурс.
Всяка първа седмица на декември вече 5 години тук се срещат студенти и доктранти от европейските университети, в които се изучават български език, литература и култура. Това са приятелите на България, културните й посланици, специалисти по България, които ще посветят някои от годините си на връзките на техните страни с България, каза още в интервю за Радио Пловдив оц. д-р Румяна Конева.
По думите на доц. Конева, младите хора не говорят за разединена Европа. Те са привърженици на идеята за обединяване и това си личи по ентусиазма и убеждението, че всички живеят в един общ дом.
За повечето от тях досега това е била неизвестна дестинация, но сега се чувстват комфортно сред колегите си – студентите, избрали България за своя бъдеща професия или съдба.
Българо - австрийските културни отношения датират от 140 г.
Областите, които ще бъдат дискутирани по време на конференцията от младите учени, са „литература и култура“ и „език, етнос и политика“. Задачата на Българския културен институт е да направи все по-достъпна и популярна представата, че страната ни не е сред новоприсъединилите се членове на ЕС, а още от Средновековието тя е равен партньор на останалите европейски култури. Още когато се ражда идеята за обединена Европа през 20-те години, България е първата сред Балканските държави, която учредява секцията „ПанЕвропа“ през 1927 г.
Чуйте интервюто с доц. Румяна Конева в звуковия файл.
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..