Празнуваме Игнажден

На 20 декември православната църква почита Свети Игнатий. Наричат го още Богоносец, защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Свети Игнатий загива разкъсан от лъвове по заповед на римския владетел Траян. 

Вярва се, че от този ден започват коледните празници.

Народът нарича празника Игнажден, а също Игнатьовден, Нов ден, Полаз или Полазовден. В народния календар Игнажден е начало на Новата година, тъй като е свързан със зимното слънцестоене. 

Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила. Денят се смята за начало на Мръсните дни - от Игнажден до Богоявление, и прехода от старата към новата година.

Празникът е свързан с много поверия и ритуали. Най-характерен е обичаят "полазване".

Полазник е човекът, който пръв влиза в къщата. Ако той е добър, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост.

На днешния ден според народните вярвания не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, за да „не излезе берекетът , както и не се иска и не се дава нищо назаем. Жените не трябва да шият, перат или плетат, за да няма болести през годината. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още Мъченици.

На Игнажден имен ден празнуват Игнатий (от лат. „игнеос“ – огнен), Игнат, Игната, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.

Повече за Игнажден и традициите в този ден можете да чуете в звуковия файл от интервюто с Ангел Янков, директор на Етнографски музей-Пловдив