5 септември 2014 г. е датата, която никога няма да забравя, защото тогава беше датата на нашия триумф, колкото и да звучи гръмко. Когато чухме името на Пловдив от комисията, бяхме много горди, защото и четиримата кандидати, които се състезаваха до финала, бяха много подготвени. Тогава очакванията София да стане столица, бяха 93%., заяви Валери Кьорленски - бивш директор на фондация „Пловдив ЕСК 2019“, един от хората, помогнали да се стигне дотук.
Отначало тръгнахме съвсем малък екип – 7 човека във Фондацията, които имахме много малко знания за това какво ни предстои. Затова и тръгнахме с огромен ентусиазъм. Трусове във Фондацията никога не е имало, аз напуснах, защото реших, че съм си свършил работата за това, което бих могъл и ползата, за която мога да допринеса, е изчерпана. Реших че е по-добре да продължат други хора, които вероятно разбират повече. Това е добро, защото егото никога не е добър съветник. Когато оцениш какво можеш да направиш и се оттеглиш, е правилно.
Разбира се, че имаше и страшни дебати, че пътят не беше гладък. Още през 2012 г. направихме една отворена покана към хората да предложат концепции. Получихме повече от 40 концепции. Имаше изключително интересни сред тях и аз ги пазя още, връщам се към тях. Такава беше на Александър Секулов „Град и скорост“ за различните общности, но ние трябваше да намерм онази концепция, която да направи идеята Европейска столица на културата печеливша.
Спечелихме и заради това, че нашата стратегия беше вярна. Ние не се опитваме да покажем, че Пловдив е НАЙ. Това си мислят хората, Пловдив си е българска столица на културата по принцип, но ние трябваше да докажем, че градът имаше нужда от титлата. Титлата е един мотор, инструмен, който да помогне на града да реши проблеми – в общуването, в развитието си и да излезе на картата на културна Европа.
По думите на Кьорленски, мечтите никога не се изпълняват на 100%.
Важно е да имаме големи мечти, но е важно и колко от тях са реални и изпълними. Програмата ни е разделена на четири платформи и ние ще се опитаме да представим максимума.
Градове като Тютюневия град има и на други места в света. За разлика от тях обаче промишлени зони, които се превръщат в културни места, са в покрайнините и не представляват интерес за инвестиции и комерсиалност. Това им помага.
При нас не е така, Тютюневият град е в центъра на града и към него има много комерсиални интереси.
Успех е дори, че Тютюневият град все още съществува. Той започва да се развива и това никак не е лесно. Когато кажа Тютюневия град, аз си представям целия град, защото всичките красиви сгради и просперитетът на Пловдив от онова време, идват от парите от тютюна.
Възлово за разбирането какво е Европейска столица на културата е, че това не е афиш, лустро с лъскави картини. Изключително важно е какво ще се случи след тази дата. Европейската столица на културата е път, който трябва да бъде устойчив. Важно е какво ще се случи след тази дата.
Когато приемах титлата от европейските министри, ги изпитах малко, като ги накарах да изговорят името Пловдив. Това имаше огромен ефект, защото не само министрите, хората, които се интересуват от култура, се опитаха да разберат къде е нашият град. В европейската карта на културата Пловдив съществува.
Когато за първи път отидох в Есен – столица на културата през 2010 г., един от културните оператори ме попита откъде съм и казах „от Пловдив“, той каза, че го знае, защото проститутките от Дортмунд идват от Пловдив. Това не можеше да бъде повече така. И днес категорично не е.
Някога Капана беше място, където никой не искаше да влиза, сега тази територия е гордостта на Пловдив. Цар Симеоновата градина вече също изглежда по друг начин.
Няма неуспешни столици на културата. Самото спечелване на титлата вече е огромен успех, защото то не се дава априори. Това е най-голямото и най-прекрасното нещо, което се случва на града в историята му, заяви още Валери Кьорленски.
Чуйте повече от звуковия файл:
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува един от водещите кардиохирурзи д-р Андрей Неутов, завеждащ на новото отделение по кардиохирургия в УМБАЛ "Пълмед". В Пловдив го води професионалния път, а в България за първи път пристига през далечната 2001 година по лична покана на проф. Александър Чирков. Идва за да специализира - първо..
Кметът на Пазарджик Петър Куленски алармира за системен тормоз над служители на общината, общински съветници и техните семейства. Повод стана проваленото вчера засдание на Общинския съвет заради липсата на кворум. Впоследствие бе съобщено за задържането на съветника Искро Бейков, обявен за издирване като свидетел по наказателно дело срещу Сашо..
„Цялостната картина е отвратителна и естествено, че отблъсква хората. Но аз съм на по-друго мнение по отношение на развитието на събитията. Мисля, че това, което се случи днес, ни приближава до избор на председател на 51-вото Народно събрание. Виждаме, че има разместване на пластовете от твърдите позиции на някои политически формации и това..
"При заболяване като чумата по дребните преживни животни, което е сред най-опасните в международен план, реакцията трябва да бъде бърза и безкомпромисна. Всичко това е ясно регламентирано от правилата на Световната организация по здравеопазване на животните," заяви д-р Мирослав Първанов, председател на Българската асоциация на ветеринарните лекари за..
И ноември си отива, а усещането, че се въртим в омагьосан кръг все по осезаемо ни напомня на колко въпроси се чакат отговорите. Кога и дали въобще това НС ще заработи след като за пореден път не се стигна до избор на председател? Колко още може да задълбочи политическата криза, повличайки цялата държава? Говорим по темата с Евелина Славкова..