Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци – Джордж Бъркли

Ако смятате, че базисната идея за „Матрицата” за свят, който съществува само в нашето съзнание, е съвременна, грешите. Давността ѝ е над три века, тя принадлежи на епископ Джордж Бъркли, ирландски философ от английски произход. 

Още на 25, в книгата си „Трактат за човешкото знание”, издадена през 1710-та, той развива една от основните си теории, която нарича „иматериализъм”, известна и като „субективен идеализъм”. Материалната субстанция като такава не съществува, а онова, което възприемаме за външни обекти, са само идеи в ума на възприемащия и те не могат да съществуват, без да бъдат възприемани. Това е кратката версия на сложната теория, която ражда куп въпроси и възражения.

 „Ако махнем изцяло погрешните предпоставки, теорията му е непробиваемо стройна и логична” – твърди американският мислител Самюел Джонсън, дългогодишен приятел на Бъркли. После рита един камък и довършва обяснението, след като болката отминава: „Ето моят отговор на теорията му”. Оттогава насам идеите на Джордж Бъркли са критикувани по много и различни поводи и начини, но не могат да бъдат нито забравени, нито пренебрегнати и никой уважаващ себе си мислител по света никога не подминава наследството на Джордж Бъркли, когото Шопенхауер нарича „баща на идеализма”.

Барокова музика, 15.11

Някои хора са или недоразбрали, или недочели, а може би твърде глупави или твърде нечестни, когато приписват на Бъркли идеята на солипсизма – че светът изобщо не съществува, а ние изцяло си го измисляме. Нищо такова. Бъркли казва – да, има разни обекти, това няма как да се отрече, защото ги възприемаме. Но това, което наистина не съществува, е материята като такава. Всеки може да опише дърво, ябълка или стол – но не и най-малкото парченце материя. Разбира се, продължава Бъркли, отделните обекти съществуват, само защото и доколкото ние ги възприемаме. Ябълката е нищо друго, освен съчетание от представите ни за цвят, аромат, твърдост, влажност, вкус, обем и т.н. - това е, което със сигурност можем да твърдим по въпроса. Дали тя си виси на дървото, дори когато никой не я възприема? Или, както гласи знаменитият въпрос: „Ако едно дърво падне в гората и наоколо няма никой, дали дървото издава звук?” Какво да ви кажа? 

Може би за разбирането на тази загадка ще ни помогне модерната космология. В нея има един принцип, наречен „антропен”, формулиран от Стивън Хокинг, който гласи: „Ние виждаме Вселената такава, каквато е, защото ако беше друга, нямаше да ни има тук и нямаше да можем да я наблюдаваме”. Джордж Бъркли би изръкопляскал на тази брилянтна идея. По отношение неговите собствени визии обаче възникват и още по-сложни въпроси. Например – ако аз възприемам другите хора, значи те, също като ябълката, са само мои представи. Но аз самият пък съм обект на тяхното възприятие - така че кой от нас съществува в действителност. Или - как човек се възпроизвежда, ако другите са плод само на неговата перцепция. Но Бъркли е умен и има висш аргумент - когато никакво човешко съзнание не възприема даден обект, той може да продължи да съществува, защото го възприема всеобхватният Бог.

Барокова музика, 23.52

Джордж Бъркли е роден през 1685 година в Ирландия. Родът Бъркли е „почти уникален в английската история”. Води началото си от саксонски благородник, живял още преди норманското нашествие, а наследствената мъжка линия се поддържа непрекъсната дори до днес. Независимо от чисто английските си корени, Джордж Бъркли цял живот се смята за ирландец. Той учи в Килкени, а на 15 отива в Тринити Колидж, Дъблин. През 1704 вече е бакалавър, през 1707 – магистър. След завършването остава в колежа като възпитател и преподавател по латински, после по гръцки. През 1710-та, Джордж Бъркли е ръкоположен за свещеник в Англиканската църква. Година по-рано той издава своето „Есе към новата теория на визията”, с което се набърква право в текущия тогава научен спор за визуалните принципи на възприемане. На следващата година идва и основния му труд – „Трактат за принципите на човешкото познание”, а три години по-късно – „Три диалога между Хилас и Филон”. 

Смята се, че в тези първи книги той развива главните си теории, свързани с идеализма, а оттам нататък всичките му писания са само допълнителни обяснения и защита от критики. „Съществуването е усещане”, това е лайтмотивът във философията на Бъркли, която мнозина посрещат с насмешка или буквално на нож. Постепенно обаче все повече хора се заслушват и намират в идеите му ако не откровение, то поне нов, свеж поглед към света, чиято стойност си струва да се обсъди. През 1714 Бъркли тръгва за Лондон, където попада в най-елитния интелектуален кръг на епохата. Следват години, през които пътува из Европа, най-вече в Италия и Франция, където се среща с изкуството на Ренесанса и мисълта на Просвещението. През 1725 в главата обмисля да създаде специален колеж за обучение на свещеници и мисионери за колониите. За целта събира средства от частни лица, но получава и обещание за 20 000 лири от хазната. 

Докато се подготвя за приключението, Бъркли се жени за Ани Форстър, с която заминава за Нюпорт, Роуд Айлънд. Идеята е за нуждите на колежа да се купи земя на Бермудите и те намират подходящ имот, но става ясно, че парите от хазната никога няма да дойдат и Бъркли се прибират в Англия. На американска земя оставят гробът на една от дъщерите си, библиотеката си, която даряват на Йейлския университет, огромното влияние, което идеите на Джордж имат върху напредничавите американци, както и името на Бъркли, Калифорния, градчето, приютило един от водещите американски университети. 

В последните години от живота си, докато заема различни църковни и обществени постове, епископ Бъркли, освен с философия, се занимава много и с благотворителна дейност. Един ден, когато е на 68, семейството му се събира за обяд, Ани чете псалми, а Джордж слуша, полегнал на дивана и притворил очи. Когато се опитват да го събудят, установяват, че сърцето му е спряло и бащата на идеализма, епископ Бъркли, си е тръгнал тихо от този свят на възприятията, за да се пресели изцяло отвъд, в света на реалностите.

Барокова музика, 00.00


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изкуството ни напомня, че сме хора

Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..

публикувано на 20.08.25 в 11:06

Концерт на легендарния Ник Кейв на Античния театър

Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд.  Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..

публикувано на 19.08.25 в 08:38

Kамелия Кондова с награда "Димчо Дебелянов"

Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година  в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе  Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..

публикувано на 18.08.25 в 16:10

Напусна ни художникът Минчо Панайотов

Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..

обновено на 18.08.25 в 10:24

Преге - предаване за света на книгите, 16 - 22 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..

публикувано на 18.08.25 в 10:14