Същата съдба има и втората книга на Вергилий – „Георгики”. Името е гръцко и значи „За обработката на земята”. Това е дълга поема в тъй наречения дидактически хекзаметър. Темата на „Георгики” е поръчана от Меценат и неслучайно книгата е посветена на него. Меценат, който обича изкуството, но работи за императора, знае, че на държавно ниво има проблем със земеделието. След изтощителните войни, войниците се връщат у дома, а други получават имоти за добра служба. Едните обаче са забравили, а другите никога не са знаели как се обработва земя и има нужда от наръчник. Тук се включва Вергилий. „Георгики” е от четири части, посветени на отглеждането на различни посеви и плодни дръвчета, добитък, коне и пчели. Книгата обаче съдържа също прекрасни поетични отклонения.
Още докато пише „Георгики” обаче, Вергилий замисля „Енеида”, но реално работи върху нея през последните 10 години от живота си – от 29-та до 19 г. пр. н. е. „Енеида” е написана в тъй наречения „дактилен”, познат още като „героически” или „епически” хекзаметър. Тя съдържа 9 896 стиха. Трудно е нормален човек да си представи такъв обем поезия, но мога да ви кажа, че това са малко повече от 700 сонета например. За сравнение, Шекспир има 154, а Петрарка – 366 сонета.
Пърсел, Дидона и Еней, 14-39
„Енеида” е огледален образ на омировите „Илиада” и „Одисея”. В първите 6 книги Еней, също като Одисей, пътува по море, преживява приключения, посещава странни земи, влюбва се и се разделя с любимата, минава и през подземното царство. Във вторите 6 книги той, троянецът, с родина, завладяна от гърците, на свой ред със сила завладява земи в днешна Италия и ги превръща в нов дом за собствения си народ. Но кой е Еней? Еней е троянски герой, роден от една любовна среща на планината Ида между богинята Афродита, римската Венера и принц Анхиз, първи братовчед на цар Приам. При клането, което гърците устройват в Троя, съпругата на Еней, Креуза, е убита, но с малка група троянци той се измъква и тръгва на дълго пътешествие. Пречи му богинята Хера, римската Юнона, тя прави пътуването му по-дълго, като му поставя различни препятствия.
Сюжетът в „Енеида” започва да тече на седмата година от странстването, когато малкият троянски флот достига земите на Картаген, градът на царица Дидона. Тя посреща Еней и неистово се влюбва в него, а той отговаря с пълна взаимност, но после трябва да продължи пътя си, а тя го проклева и се самоубива. В следващите книги Еней минава през подземния свят, стига до земите на цар Латин, който му дава дъщеря си за жена. Тя обаче вече е обещана на Тур, краля на рутулите, така че следват кървави битки. Еней побеждава Тур, убива го и се жени за Лавиния. С нея поставят начало на династията, която после създава и управлява Рим, а внукът им, Брутус пък, както се смята, е легендарният основател и пръв цар на Британия.
Глас, 00.00
Пея за битките и за мъжа – тласкан беглец от Съдбата -
който в Италия първи от Троя до брегове Лавинийски доплува.
Дълго го него в морето и по земите далечни захвърля
божествена воля, злопаметен гняв на жестока Юнона.
Така започва книга първа на „Енеида”, знаменитият епос на римския поет Вергилий, който и до днес е фундаментален за цялата европейска литература. „Като митологизира троянския произход на римляните, Вергилий превръща историята за губещите в епос на побеждаващите” – пише Даниел Менделсон в списание „Ню Йоркър”. Той отговаря и на два от най-значимите въпроси, свързани с „Енеида”. Първо, самата книга, казва Менделсон, всъщност далеч е изпреварила времето си.
Точно заради включените в нея огромно количество заемки, цитати и перифрази на антични автори, тя всъщност е типичен пример по-скоро за произведение от нашата, постмодерната епоха. В този смисъл – повече се родее с „Одисей” на Джойс, отколкото с „Одисей” на Омир. И второ, противоречията в образа на Еней могат да се разберат, ако той се разглежда не като античен герой, а като типаж от модерната епоха. И наистина, какво друго е Еней, ако не човек без минало, без родина, без нищо зад гърба си, залутан през времето и пространството в търсене на някакво бъдеще, твърде смътно очертано от неясни сили.
Ами сравнете го с героя на кой да е стойностен роман от последните стотина години и ще видите ясно приликите.
Пърсел, Дидона и Еней, 17.09
Когато е на смъртния си одър, поетът Вергилий по неясни причини иска от приятелите си да изгорят ръкописа на „Енеида”, но те не са съгласни и когато умира, публикуват го, без да пипнат нищо. Книгата веднага става хит с неувяхваща слава, а нейният автор - в едва ли не обожествяван мъдрец, пророк и магьосник.
Още в античността се ражда една гадателска практика – затваряш очи, отваряш „Енеида” и пасажът, който посочиш, ти предсказва бъдещето. Смешно ли ви звучи? Да видим. През 117 г. н. е. умира император Траян, а един негов далечен роднина отваря „Енеида” и чете: „Това е онзи цар на Рим, сивокос и сивобрад, който ще даде законите на града.” Човекът е 41-годишният вече посивял Адриан, който наистина става император и носи ред и закони. А на английския крал Чарлс Първи книгата предсказва обезглавяването от главорезите на Кромуел.
Има още много подобни истории, но по-важното е истинското наследство на поета. Както казва един учен: „Вергилий заема централно място в литературния канон на цяла Европа по-дълго, отколкото кой да е друг писател”. Данте нарича Вергилий „най-висшият поет”, а през 20 век Елиът казва, че той е „класикът на цяла Европа”.
Дали самият Вергилий, когато през 19 г. пр. н. е. умира край огнището в Бриндизи, сам си е предсказал хилядолетната слава? Сигурен съм, че да. Друг е въпросът дали не би предпочел, ако може, да подиша още малко.
Пърсел, Дидона и Еней, 31.40
Поканихме Красимир Лозанов в качеството му на литературен гид, който да ни въведе в най- актуалните събития от литературния свят и да представи заглавията на книгите, на които можем да спрем вниманието си. Лозанов твърди на базата на опита си в едно от най- големите български издателства че по някакъв странен парадокс успехите на авторите в..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 02.11.2024г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Тенеси Уилямс. Пиеси. 264 стр., тв. к. ок. 6А, Лист, 2024. Шерщин Екман. Вълчи бяг. 276 стр., ок. 5А, Знаци, 2024. Мануел де Педроло. Последен ход. 196 стл., ок. 4А, Ерго, 2024. Стив Бери...
В галерия „Ромфея“ художничката Лили Кючукова открива изложба - живопис и рисунки. Експозицията е озаглавена „Експресии“. Авторката е завършила факултета по изобразително изкуство в университета „Св.св. Кирил и Методий“ във Велико Търново. Има над 30 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Творби на Лили Кючукова са собственост на..
„Сънища и реалност – магии и стихии“ е заглавието на дебютната изложба живопис на художничката Мария Дипчикова в изложбеното пространство на Регионалния природонаучен музей Пловдив, зала „Лотос“. Експозицията съдържа картини, рисувани с акрилни и акварелни бои. Посланието на авторката е да обичаме и съхраняваме заобикалящата ни природа,..
Арт-киното на Пловдив LUCKY Дом на киното отбелязва 10 години от своето създаване с 10 специални прожекции на 10 от култовите филми, останали в паметта на зрителите. Прожекциите ще бъдат в 10 поредни дни. Организаторите са подбрали заглавия на знакови режисьори, драматични фестивални заглавия и любими комедии, излъчвани от 2014-та..