Светлозар Игов с размисли за книгите и времето

Книгата е най-активната медия,  казва писателят и професор по литература Светлозар Игов. В света на все по-размножаващите се медии тя, според него, може да изчезне. Така, както могат да изчезнат малките езици. Как и защо литературата извървя пътя от ниските тиражи при раждането на книгите-класика за българската литература, като „Под игото“, до наши дни, в които всеки може да пише и да издава, а за писатели се обявяват спортисти, актьори, манекенки и политици? И още - какво ще учат в университетите две поколения след нас бъдещите литератори - проф.Светлозар Игов. 

По думите на проф. Игов, вътрешният свят на човека се изгражда от книгите, които той чете.

Книгата е изгубила своя относителен дял, защото днес книги четат много повече хора, отколкото са чели някога. Книгите на нашата класика не са излизали в особено големи тиражи на  времето. Те обаче натрупват читателите си  в течение на историческото време. 

Книгата има това предимство пред останалите медии, че тя създава активна личност, активно  отношение към това, което се чете.  Докато музиката и образът създават пасивност у възприемащия и именно тази активност,  в сравнение с пасивността, която култивират останалите медии, е преимуществото на литературата. Тя създава критичен и творчески мислещ  човек.  

Книгата е най-активната медия, защото текстът, който четем, се трансформира в смисъл, подчерта проф. Игов.

Според  него, днес съществува свобода, която не е точно Свобода, а слободия, пълна освободеност. 

За да има  свобода,  трябва да има някаква норма и граници, нещо, което се нарушава. Самата литература се развива именно  разрушавайки предишните норми. Днес обаче  те са толкова много, че фактически няма нито една. Липсата на това нещо "да се нарушава" намалява значимостта, ценността на литературата. В известен смисъл всеки може да бъде писател. Поетът Бранко Миркович говори за "пропялата тълпа".  Не е писателство да напишеш книга за собствения си живот, това не те прави писател. различни кръгове си имат свои "писатели".

 Проблемът е, че при липсата на някаква норма всичко става подвластно на количествени и математически измерения и започва да действа теорията на хаоса. Разрушава се единното литературно поле, започва да се разрушава ценностната йерархия в литературата. Проблемът даже не е в това, че "писателите" са толкова много. По-добре е да излязат хиляда бездарни книги, отколкото да бъде спряна една даровита книга. 

Ролята на критиката е да внася йерархия, да подбира сред авторите и книгите онези, които са стойностни и ще присъстват в единното литературно поле, което сега е разрушено. 

Цялото интервю - от звуковия файл