Великите европейци - Парацелз

Философията му за лечението, откритията му, подхода към болести и болни, са първи стъпки на съвременната медицина. Наричат го „бунтовният алхимик”, защото впряга силите на херметическите науки, за да лекува. И в същото време името и делата му са знаме на ред тайни общества. Пияница и дуелист, Парацелз не се задържа дълго никъде. Той обикаля света и учи не само от книгите, но и от опита. Мнозина го мразят, мнозина го обичат. Адептите му го почитат като техния благороден алхимичен монарх и го наричат „германският Хермес”. Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, известен като Парацелз, е роден през 1493 г. в Швейцария. 

Произхожда от незаконна издънка на обеднял германски благороднически род. Интереса си към медицината и алхимията наследява от баща си, Вилхелм, който на младини учи алхимия, металургия и медицина, води скитнически живот, а после се жени за манастирската прислужница Елза. Изглежда майката на Парацелз не е съвсем наред с главата, вероятно затова цял живот той има съчувствено отношение към слабоумните. Бащата на Парацелз дава на сина си основите на различни науки, а на 16 той отива в Базел да учи алхимия, медицина и хирургия. Парацелз не споделя тогавашното презрително отношение към хирургията и издига нейното ниво, като прилага опиум за обезболяващо и открива, че раните трябва да се пазят от замърсяване, за да заздравеят по-бързо. „Ако предотвратиш инфекцията, Природата ще свърши цялата останала работа” – пише Парацелз.

Танцът на смъртта -

В Базел Парацелз се забърква в изучаване на некромантията, градските власти го погват и той бяга. Отива в Германия и учи философия, математика, геометрия, музика и астрология при водещи немски хуманисти. От там започва и голямото му пътешествие. Той минава през почти цяла Европа, включително Източна и стига до Русия. Там Парацелз попада в татарски плен, но се сближава с Великия хан и с негова делегация се връща обратно, като спира в Константинопол. Там той достига върха, като от някакъв адепт на херметизма получава „алкахест” или прочутия „философски камък”. Това всъщност не е камък, а течност, реактив, необходим за успешното превръщане на металите в злато и създаване на „еликсира на живота”. 

А ето как описва нещата Мънли Хол, прочут американски езотеричен автор от XX век: „Парацелз придоби знанията си не от дългогодишни педагози, а от дервишите в Константинопол, от вещици, цигани и магьосници, които се позовават на духове и са пленили лъчите на небесните тела в капчици роса”. Обратно в Европа, Парацелз изпада във все по-тежки конфликти с традиционните доктори. Те следват сляпо често безумни практики на лечение, само защото са останали от класическите времена. Имена като Хипократ, Гален, Авицена  и други са безспорни авторитети. Никой не прави изследвания. Никой не проучва симптоми и история на заболяването. Никой не предписва рецепти и не забърква лекарства. Но Парацелз прави такива неща и подходът му се оказва успешен в много повече и по-тежки случаи, считани за нелечими. 

Затова колегите му още повече го намразват. Те го обвиняват, че някои съставки, които ползва в лекарствата, са отровни. На което Парацелз отговаря, че всички вещества са отровни, но е важна дозата. Все пак славата му се разнася, той е назначен за градски лекар в Базел и може да преподава в университета. Но Парацелз пак забърква скандали, като чете лекции не на латински, а на немски. И не му стига да отрича древните медицински авторитети само пред студентите, а на един празник демонстративно хвърля в огъня на площада стари медицински ръкописи от университетската библиотека. Те са много редки и скъпи, така че удря не само авторитетите, а и собствеността. И пак го гонят от Базел.

Едгар Бейнтън, Парацелз 

Парацелз пак обикаля Германия и в Нюрнберг се разиграва любопитна сцена. Местни доктори го обвиняват, че е „мошеник, шарлатан и самозванец”. За да ги опровергае, той моли Градския съвет да му повери хора с нелечими болести и те му пращат неколцина с тъй наречената „слонска болест”. Парацелз ги излекува на бърза ръка. Особеното в тази история е, че тя не е словесна легенда, а документирана - и днес може да се прочете в градския архив на Нюрнберг. В следващите години Парацелз обикаля, изследва, лекува, прави алхимически опити, занимава се с астрология, но и много пише. Последните си години прекарва в Залцбург, където умира, неизвестно от какво. 

Още приживе той се превръща в икона за тайни общества като розенкройцерите, а след смъртта си е завинаги положен в пантеона н алхимиците. Така или иначе обаче, най-големите му приноси са в медицината. След изследвания в мините, Парацелз обяснява природата и причините за силикозата и описва рака на белия дроб, причинен, както знаем сега, от йонизиращо лъчение на радона. Той е човекът, който започва да прилага живак за лечение на току-що завладелия Европа сифилис. Това остава и единственото лечебно средство, което има поне някакъв ефект, в следващите близо пет столетия. Той е първият лекар, който говори за връзката между психика и физиология. И днес Парацелз се приема за баща на науката токсикология, а също на позабравената вече ятрохимия. Тя опитва да постави алхимията в услуга на медицината и покрай това открива редица нови химически съединения и успешно ги прилага в лечението.

 Парацелз изобретява химическата терапия, химическия анализ на урината и предлага биохимична теория на храносмилането. Той открива и оставя първично описание на един нов химически елемент – водорода, без, разбира се, да знае какво е открил. Ние днес знаем обаче, че един от основните двигатели, който движи този тревожен мозък през чудесата на духовете и телата човешки, е вярата му – или да кажа – умното разбиране, на един от базисните херметически принципи – каквото е горе на небето, това е и долу, на земята. Това е принципът за неделимата връзка между микро и макрокосмоса, която оставя широко отворени портите за общуване между Бога, Природата и Човека.

Андрю Дренън, Парацелз