Той посочи, че преди думите на дядо Николай е имало официално посрещане на папа Франциск в Светия Синод на БПЦ, където патриарх Неофит е изразил изключителна радост от тази визита.
Тони Николов добави, че освен реакцията на митрополит Николай, още двама български митрополити са коментирали папската визита, но в съвсем друга посока. В официалните си профили във фейсбук Русенският митрополит Наум каза, че е против всякакви виртуални демонизации и световни конспирации, които „наши братя“ искат да наложат. От своя страна Западноевропейският митрополит Антоний заявява, че посещението на папа Франциск е преминало съвсем нормално и не трябва да има никакъв страх.
Разбираемо обаче се обръща повече внимание на рязкото изказване на митрополит Николай, защото то разбива талвега на една по-балансирана официална реакция, каквато всъщност имаше, добави Тони Николов.
Той припомни, че разделението между двете църкви е още от 11 век. Затова остават и големите различия през вековете, макар че има различни опити за унии с Рим.
Историята на българския католицизъм все още не е написана, самите ние в България не знаем много за собствената си история и сънародници – много хора в страната едва сега разбраха за град Раковски и затова че там има такава голяма католическа общност.
Тони Николов заяви, че папа Франциск се е държал много по-български от мнозина българи, като е посочил наши световни приноси и емблеми в българската история каквито са Светите братя Кирил и Методий.
В Събитието за мир в София беше изпратено ясно послание към целия свят – именно да има мир, каза още Тони Николов. Никой не иска да се прекрачват канони, но има неща които могат да се направят – примерно да имаме присъствие на подобни събития. Макар че на площада в София имаше православни деца и български политици, които също са православни.
Присъствието е важно. В миналото е имало такива знаци и жестове. Самият покоен вече пловдивски митрополит Арсений е присъствал на обща молитва в Асизи. Тоест не са се променили каноните, хората са се променили, каза в заключение Тони Николов.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...