Книгата „Черно на бяло“за актьора Христо Мутафчиев и среща с него ще се състои в галерия U PARK. Двамата с Теа Денолюбова събират първите петдесет години от живота на известния актьор в книгата . Срещата е част от международния фестивал за театър и съвременен танц "Черната кутия".
Ако направиш ретроспекция на моя житейски път, не живот, а житейски път, ще видиш, че много повече са скачанията в дълбокото, отколкото плуванията по повърхността. Когато плуваш по повърхността, често рискуваш да изпаднеш в сложната ситуация да си под повърхността, а да си мислиш, че си над повърхносттa, и да отвориш уста, за да си поемеш въздух. И да се нагълташ. Докато ако си в дълбокото, ти си с ясната мисъл, че си поел достатъчно въздух, за да стигнеш до долу, да пипнеш дъното, и че имаш въздух, за да се върнеш. Докато не го пипнеш, не си отваряш устата.
Жив съм и продължавам да вървя напред, заради публиката, близките и хората, които ме обичат. Нещата от живота за мене са изключително прости.
Черното и бялото са тежки цветове и означават за мен много. Розовото и бозовото не са моите цветове. Животът ми е многопластов, защото имам планове и амбиции и те ме мотивират да се движа напред.
Ако човек живее като Христо Мутафчиев, ще живее добре - простичко. Така трябва да се живее в тази натовареност и стресовост около нас. Затова действам ясно, конкретно и естествено.
Изкуството и живота са в постоянна връзка. Човек трябва да има талант най-вече за живота, а талантът на сцената е нещо различно, това е удоволствието. Ако имаш талант да живееш, правиш го, без много усилия. Не ми достига обаче талант в ежедневнието да изкореня простащината.
Не познавам отчаянието, нито депресията. Те не са моите цветове. Ако изпадам в депресия, се хващам за косата и се измъквам. Ако се поддадеш на едно от тях, значи да се поддадеш на сивотата.
Когато влизах в болницата, си купих кафе и ми се падна късметче: "...за успеха на човек не се съди по това, докъде е стигнал, а за по това, колко високо е скочил, когато е стигнал дъното". Това е моята философия.
Трябва да се живее на бавен каданс, за да можеш да помислиш.
Интервюто с Христо Мутафчиев - от звуковия файл:
Актьорът Вилиян Гешев представя в Пловдив моноспектакъла „Писмо до баща ми“ по Франц Кафка и авторски текстове. Представлението е тази вечер в театър „Хенд“. Режисьор е Ованес Торосян. Проектът е подкрепен от Чешкия културен център. Това е една изповед, която писах дълго време в съзнанието си, а после за кратко написах и на ръка, за да я..
Важен юбилей ще бележи и вдъхновява голяма част от инициативите, които Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив планира през настоящата 2025 година. Уникалното за страната, а и за Балканите, учебно заведение чества 50 години от основаването си, а едно от първите събития, посветени на юбилея е мащабна изложба на бивши..
стара ферма… един на друг подпрени хамбарът и черешата Мая Любенова Конкурсът е отворен за всички, от първи януари до 28 февруари 2025 година, като всеки поет може да участва с не повече от 2 хайку, на свободна тема. Изпратените хайку творби трябва да бъдат написани лично от автора, непубликувани (онлайн или в..
Режисьорите Стоян Радев и Александър Морфов ще поставят своите премиерни спектакли за новия театрален сезон на пловдивска сцена. Това разкри директорът на Драматичен театър в Пловдив Сюзанна Арутюнян на старта на сезон 2025. Представлението на Александър Морфов е ще бъде черешката на тортата и затова е оставено за края на сезона...
На 7 януари БПЦ отбелязва деня на Св. Йоан Кръстител, който е най-почитаният от християнската църква светец след майката на Исус Дева Мария. Той предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и му дава Свето кръщение в река Йордан. Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с пречистващата сила на водата,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност