През 1749 г. Емили дьо Шатле умира при раждане и това разбива сърцето на Волтер. В писмо до приятел той пише: „Жена, която превежда Виргилий и Нютон, и въпреки това е напълно непретенциозна в разговора и маниерите си; жена, която никога не говори зле на някого и никога не изрича лъжа; постоянен и безстрашен приятел, с една дума – велик човек, на когото другите жени завиждат само за диамантите и танците; за такава жена не мога да не скърбя цял живот”. Разбира се, тази голяма взаимна любов не пречи, още докато са заедно, Емили да се залюби с маркиз Дьо Сент Ламбер, а и Волтер да намери новата си фаворитка в лицето на собствената си племенница Мари-Луиз Мино.. Когато двамата започват връзка, тя е на 32, той – на 50. Междувременно Волтер отдавна се познава с краля на Прусия Фридрих II, който го боготвори като мислител. Двамата подвържат редовна кореспонденция, виждат се от време на време, а след смъртта на Емили той приема поканата на Фридрих и отива в Берлин Назначен е за камерхер, става кавалер на Ордена на Мерит, има годишна заплата от 20 000 ливри и просторни апартаменти в дворците Сан Суси и Шарлотенбург. Отначало всичко върви добре, Волтер наистина се опитва да накара Фридрих да управлява като просветен монарх, макар да вижда, че това е много трудно. После обаче нещата се влошават и на Волтер му се налага буквално да бяга от Прусия. Минава през Франция, където към него се присъединява и Мари-Луиз, за да останат заедно до края на живота му.
Нищо от динамиката в живота на Волтер обаче не пречи на неговата литературна и обществена плодовитост. В годините до смъртта си той продължава да е искрен търсач на истината, защитник на свободата и последователен борец срещу религиозните предразсъдъци, каквото и да му струва това. А то му струва немалко – но пък името му постепенно става символ на свободомислието, някои го определят дори като „съвестта на Европа”. През 1754 Луи XV пак го изхвърля от Париж и Волтер отива в Женева. Оказва се обаче, че толерантността на тамошните протестанти също има граници, така че той купува имението Ферне, буквално на швейцарско-френската граница. Там той пише най-прочутата си книга – „Кандид или за оптимизма”, в която иронизира идеята на Лайбниц, че този свят е най-добрият от всички възможни, на финала предлага проста рецепта – да копаем собствената си градинка. Имението Ферне се превръща в истински интелектуален център на епохата и събира велики мъже. Там гостуват шотландските мислители Джеймс Бозуел и Адам Смит, италианецът Джакомо Казанова, английският историк Едуард Гибън и много други. В началото на 1778, вече на 83, Волтер стъпва в Париж за първи път след 25-годишно отсъствие. Разрешение няма, но знае, че никой няма да го пипне, пък и иска да види премиерата на последната си трагедия - „Ирен”. Петдневното пътуване почти го убива, но силите му се връщат, когато в театъра парижката публика му устройва страхотна овация и го посреща като истински своя духовен владетел. Когато през май великият Волтер все пак умира, църквата отказва да го погребе по християнски в Париж. Приятели уреждат това да стане в едно абатство в Шампан, но първо поръчват сърцето и мозъкът му да се балсамират. По-късно, през Френската революция, костите на Волтер са пренесени и погребани в Париж, мозъкът му изчезва, а сърцето е вградено в надгробната му статуя. Преди това обаче то е собственост на един аристократ – Маркиз дьо Вилет, който го държи в кутия с надпис: „Духът му е навсякъде, сърцето му е тук”.
Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..
Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..
В Клуб “Неделя” ни беше гост Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла, който ще гледаме за пръви път в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..
Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..