Науката и религията се съединяват там, където човекът опира до невидимото – онова, което не е около нас, но всъщност задава смисъла на живота ни. Не се учудвам, че един учен би виждал в дъното на всичко Бог, знаейки колко тънко е познанието в този свят.
Това твърди Стоян Танев, който е физик и богослов. Завършил е физика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", сега е доцент по технологични иновации в университета „Картън“ в Отава, Канада. Асоцииран преподавател е във факултета по богословие в СУ и в университета „Св. Павел“ в Отава.
Богословието и квантовата физика се доближават в предизвикателствата в познанието. Физиката - на ниво квантови обекти, богословието - на ниво личният Бог, обяснява ученият.
Колкото и дълбоко да навлизаме в квантовата физика, ние винаги ще достигаме до границата на нашето познание. Тази граница се мести - колкото по - напред стигаме, тя се отмества нататък. Винаги ще опираме до границата на нашето познание.
Според доц. Танев, няма нищо мистично в енергията. Това, всъщност е начин на проявление на вътрешната природа на нещата, обяснява той. И дава пример - една усмивка на човек към друг е едно енергийно проявление. И във физиката и в богословието енергията винаги има конкретен носител.
Понятието „енергия“ работи както във физиката, така и в богословието, особено в източно православното богословие.
Една от неговите книги е със заглавие „Енергията в Православието и във физиката“.
"Човек като изследовател се опитва да осмисля света около себе си. И ако се обгради само с видмите неща, си остава на ниво единствено да изследва света и да се занимава с него. Но, ако си "отвори" очите и за невидимото, тогава тези неща започват да си помагат" - казва ученият - богослов.
Един физик има допълнителна мотивация да се занимава с богословие, както и всеки богослов има дълбок интерес към физиката, обобщава доц. Стоян Танев.
Той участва в Международната научна конференция на тема "Физика и теология - вчера и днес", която се провежда в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" до събота, включително. Участниците в нея обсъждат ролята на физиката и другите природни науки в развитието на философските и теологическите възгледи.
Цялото интервю на Антоанета Петричанска с доц. Стоян Танев е в прикачения файл.
Много европейски бизнеси могат да престанат въобще да търгуват на американския пазар, прогнозира Адриан Николов от ИПИ по повод наложите от Доналд Тръмп мита. Една от възможнастите е да се изнесат производствата в САЩ. А иначе всяка една наша стока, която се продава в САЩ ще е с 20% по- скъпа. Моментният шок на борсите едва ли има..
Във втория епизод от поредицата "Елементи в криза" се фокусираме върху проблема с мръсния въздух в Пловдив. Експерти като доц. д-р Ангел Джамбов и представители на местната власт разкриват противоречията между наука, политика и очакванията на гражданите. Трафикът, старите печки, липсата на зелени площи и паленето на отпадъци са сред най-големите..
С двудневен конгрес “Наука и практика“ Факултетът по дентална медицина на МУ-Пловдив ще отбележи 55 години от създаването си. Форумът включва лекционна част и теоретико-практически курсове по всички дисциплини във факултета и ще бъде съпроводен с дентално изложение и демонстрации. Според декана на факултета проф. Ангелина Влахова научният конгрес е..
„Ден на Освободението на Америка и началото на нов златен век “ – с тези думи президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви търговска война на света и наложи мита за вноса. За Европа те са 20%, за Китай – 34%, за Индия – 26%, за Виетнам 46%, за Великобритания – 10%, за Япония 24% и т.н. Стабилността на управлението и търговските..
Историята на Пловдив започва от Плоската могила на Брезовско шосе, тъй като това е най-старото обитавано място на града. Това обясни археологът Десислава Давидова, която проучва обекта. Археологическите проучвания по Брезовско шосе ще бъдат възобновени след Великденските празници и ще продължат до края на годината, добави Давидова . На..