Великите европейци - Джузепе Гарибалди

Да, Гарибалди е републиканец, който работи за монархията, любимец на народа, използван от аристокрацията, италиански националист, който крои интернационални планове за федерализация на Европа. И неслучайно за свой човек го припознават от либералите, през социалисти, комунисти и анархисти, та до фашистите на Мусолини. Иначе Йосиф-Мария Гарибалди е роден през 1807 година в Ница. Градът има сложна историческа съдба, но Гарибалди е италианец. Баща му, Доменико, е потомствен моряк, а майка му, Мария Раймонди, е образована жена, която иска синът ѝ да стане свещеник. 

Не е писано обаче малкият Пепино да стигне до образователни висини, него го тегли към морето. На 15 става юнга, а на 25 – капитан на търговски кораб. Гарибалди пише в мемоарите си: „Струваше ми се, че да плувам по моретата е предназначението на моя живот. Как и кога се научих на това, не помня, май винаги съм го можел и съм се родил амфибия”. Въпреки че не завършва никакво училище, той не остава неук. Знае четири езика, рецитира Данте и Омир, стихове на Петрарка, Байрон, и Тасо, чете Макиавели, италианска история и познава военните кампании на Ханибал, Сципион, Наполеон и други велики пълководци. 

Докато пътува, в една кръчма Гарибалди среща човек, който го запознава с идеите на Мацини за обединение на Италия. Семето попада в плодородна почва, той се записва в тайната организация „Млада Италия” и дава клетва да се бори за независимостта и единението на родината си. И май точно това стои в основата на противоречията в неговите идеи и действия – Гарибалди цял живот е готов да влезе в съюз и с дявола, за да постигне целта. 

През 1834 той опитва да вдигне бунт във флота на кралство Сардиния и получава позорна смъртна присъда – разстрел в гърба. Гарибалди обаче бяга, преживява разни приключения, включително като пират и стига до Южна Америка. Там остава 13 години и се включва в две местни войни, при което се прочува - той е добрият разбойник Хосе, който пиратства срещу врага и раздава плячката на своите; усвоява военното дело и побеждава не само в морски, но и в наземни операции; учи се да язди; намира и една от знаменитите си символики – червените ризи, в които се обличат тъй наречените „гарибалдийци”, във всички кампании занапред. Не, тук не се търси комунистическа символика, просто само такива ризи има в аржентинския склад, който Гарибалди и окъсаните му хора плячкосват. 

Освен битки, в Америка се случват две други важни за него събития. Първо, става масон и второ - среща Анита Рибейру да Силва, красива креолка, която е до него през следващите 15 години. Когато се ражда първото им дете, тя го увива в кърпата, която Гарибалди носи на врата си и двамата са щастливи. Когато се ражда петото им дете, Анита умира и Гарибалди е съсипан. През 1848 година Гарибалди се връща в Италия с няколко десетки свои хора. Тази военна сила, която не е от наемници, а от волни птици със собствено мнение, не допада на властите. Още повече, пристигането им съвпада със силната революционна вълна в цяла Европа. Така че в родината Гарибалди участва в някои военни кампании, но пак е принуден да бяга и отива в Америка, този път – Северна. През 1854 купува половината от сардинския остров Капрера и става земеделец. 

Кралство Сардиния обаче скоро започва война с австрийците, Гарибалди се включва, като набира доброволчески отряд, наречен „Алпийски ловци” и е произведен генерал-майор. Той постига ред победи, но като цяло войната е неуспешна. После е избран за депутат, но напуска в знак на протест, когато Ница е предадена на французите. Следва затишие, нарушено от въстание в Сицилия, за което Гарибалди пише: „Аз не бих посъветвал точно сега да се вдига въстание, но ако сицилианците са се хванали за оръжието, свят дълг е на всеки да им помогне да се освободят.” Така че той, заедно с червеноризите си доброволци, тръгва към Сицилия. 

„Походът на хилядата”, както е кръстен по-късно, е изключително успешен, той освобождава Сицилия от бурбонския крал на Неапол и я дава на крал Виктор Емануил II. Гарибалди му предава острова във владение, след като кралят категорично отказва да го назначи за „временен диктатор” там.  

През същата 1860, когато е на 53, Гарибалди се жени втори път, но бракът му трае само няколко минути. Веднага след церемонията, още в църквата, 18-годишната булка му признава, че чака дете от друг, така че Джузепе яхва коня. Той е привлекателен мъж от онзи тип, на когото жените не могат да устоят. През живота си Гарибалди има много връзки, включително с маркизи, графини, херцогини други от цяла Европа. Накрая обаче се жени за Франческа Армазино, гувернантка на големите му деца, която му ражда малки. 

През 1861 година е обявено създаването на единно италианско кралство, начело с Виктор Емануил, но в него не влизат Рим и Венеция. Гарибалди решава да поправи нещата и тръгва на военен поход с лозунга „Рим или смърт”, но е спрян и дори ранен в крака от редовната армия, която самият крал изпраща срещу него. В момента иктор Емануил води тънка дипломатическа игра и търси европейско признание на Италия, така че няма никакво желание Гарибалди да му пречи. Оттам нататък, макар да участва в още един поход към Рим и още няколко войни, животът на героя тръгва към нерадостите на старостта. 

През 1870, когато френските войски изоставят папската държава и армията на Виктор Емануел влиза в нея, за да реализира голямата мечта на Гарибалди – пълното обединение на Италия, той изобщо не е поканен да участва. 

През 1882 Джузепе Гарибалди умира. До смъртния му одър има две книги – томче с поезия на Уго Фосколо, и албум с портретите на онези гарибалдийци, които придружават великия италиански герой в знаменития му поход в Сицилия.