Част от събраното от имуществените данъци да отива към общините или пък те да се увеличат и добавката да постъпва в местната хазна. Първият вариант предлага НСОРБ, а вторият – вицепремиерът Томислав Дончев.
Явор Алексиев от ИПИ смята, че първият вариант е по- подходящата концепция за децентрализация, защото не повишава данъците на гражданите, а променя мястото къде се харчат част от събраните пари.
При нас дебатът е много стар, много по- състоятелно е държавата да отстъпи част от нейните приходи на общините, за да могат те да разполагат с повече средства и да реализират собствени политики. В момента структурата на местните бюджети е свързана с една счетоводна операция чрез получаването на държавната субсидия и затова често общините нямат пари, дори за жизненоважни дейности като почистването на коритата на реките.
Алексиев припомни, че много често правителствата по свое усмотрение отпускат пари на общините като най- красноречив беше примерът с кабинета "Орешарски", когато беше създаден специален фонд. Тогава се видя, че политическата обвързаност между местната и централната власт е проблем, който трудно се заобикаля и близките до властта кметове получават повече от опонентите на властта.
Според него предложението на вицепремиера Томислав Дончев е по- неприемливо, защото първо увеличава данъчната тежест и второ прави страната неконкурентна и във външен план. Така докато в Румъния намаляват данъци, ние ще ги увеличим.
Друг извод е, че механизмът за финансово оздравяване на общините следва проблема, а не го решава. Капиталовите разходи се финансират през ПМС, програми, но при съфинансиране на проекти общините поемат дълг и така общите им задължения се увеличават. Затова се стига и до ударно увеличение на данъците, но положението им не се подобрява.
Дори децентрализацията да се случи, големи инфраструктурни проекти едва ли могат да се реализират със собствени средства, прогнозира експертът. По думите му, ще дойде момент за промяна на административно - териториалното деление на страната, което да отчете и демографските тенденции.
На достъпността и качеството на произвежданата в страната хранителна продукция бе посветена днес дискусия в столицата. Организаторът на дискусията Андрей Велчев от Сдружението за достъпна и качествена храна заяви в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив, че резултатът от бойкота на големите търговски вериги е постигнат и гласът на българите е..
В навечерието на третата годишнина от руската инвазия в Украйна експертът по национална сигурност Йордан Божилов коментира възможния завършек на конфликта след обявената от САЩ позиция по него. Той коментира и евентуалното споразумение между САЩ и Русия. Според него това, на което залага администрацията на САЩ е постигането на някакви цели, които..
Владимир Иванов - председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, коментира в програма "Точно днес" бойкота срещу високите цени на хранителните стоки и доколко подобен ход може да повлияе на пазара както и предложените от правителството мерки за решаване на проблемите. Според него во момента се наблюдава устойчиво равновесие на цените..
Европа е в повратна точка, защото за пръви път от Втората световна война Европа и САЩ не са "непоклатими съюзници, неразривни и с една и съща позиция, за първи път Европа е предизвикана да търси решение не само за собствената си сигурност", коментира деректорът на Портал Европа Юлияна Николова. След срещата в Мюнхен и тази, организирана от Макрон в..
Бойкотът на цените на хранителните продукти в големите търговски вериги е крачка в посока уравновесяване на монопола, но това е закъснял процес. Това коментира производителят на зеленчуци Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре, който зарежда и голяма хранителна верига с продукцията си. Добави, че понякога продукцията на родните..
Значителна облачност със сняг
Дъжд / Сняг
Сняг
Мокър сняг